ПСИХОЛОГИЯ И ЕТНОСПЕЦИФИКА НА ЕЗИКОВАТА ЕКСПРЕСИЯ
(в руски и български език)
Преподавател: доц. д-р Майя Кузова
Вид на дисциплината: Избираема
Форма на обучение: Редовна
Година: II
Семестър: IV
Хорариум: Лекции – 30; Семинарни занятия – 0
Кредити: 3
Анотация: Материалите по курса са центрирани около свидетелствата на експресивната функция на езика. В различните езици съществуват различни начини за изразяване на емоционалните позиции, оценки и реакции на субекта на речта. И даже когато в конкретни езикови системи част от тези начини формално (и функционално) съвпадат, могат да бъдат регистрирани съществени различия в препоръките или действието на нормата, в честотността на явленията, в степента на интензивност на емоционалната реч като цяло. Нерядко това се наблюдава и при близкородствени езици – ярки сигнали за разнотипност в съвременната разговорна реч дават руският и българският език.
Специално се отбелязват и анализират формалните и функционални съвпадения или разминавания в двата езика: словоредни, в предпочитането на отделни типове изречения, в строежа на фразата, в принципите на елиптичност (и границите й), в поведението на афиксите, частиците, междуметията, в паралингвистиката. Акцентите падат върху експресията на всички езикови нива – фонетично, лексикално, граматично. Систематизират са и проявите на амбивалентност на емоционалния знак, достигащи до своеобразна парадоксалност, която не просто набира сили и ресурси в много езици, а демонстрира собствен маниер за изразяване на оценка, импулсивна реакция и силна емоция въобще.
Курсът е на руски език, включва и представителен корпус от илюстративен материал от двата езика. Цели повишаване на общотеоретичната подготовка на студентите и нивото на актуалното практическо владеене на чуждия език в аспектите разговорна реч и превод; осигурява преход към изучаването на теоретична и практическа стилистика.
Форма на контрол:
Дисциплината завършва с писмен изпит, който включва тестова теоретична и конкретни практически задачи.
Теоретичният компонент (кратък тест със затворени и отворени въпроси) проверява уменията на студентите да отграничават верни от неверни твърдения, да класифицират явления, да съотнасят функционално взаимозаменими или противопоставени езикови средства, да йерархизират техните нива.
Практическата част проверява уменията в използването на специфичните за експресивния регистър похвати, превключването между двата национални емоционални кода. Включва текст (около 150 думи) и изречения (до 15) за превод от руски на български. И в текста, и в изреченията акцентът е върху особеното изразяване на емоция и оценка в двата езика в съпоставителен план.
Общата оценка се формира като средно аритметично от компонентите.
Програма:
Модул І (Встъпителен)
- Функции на езика – общи и частни.
- Емоциите като регулатор на човешката дейност – базова форма на емоциите; чувства / афекти.
- Експресия и експресивност – формално изразена и формално неизразена експресия.
- Опознавателни признаци за експресивност – експресивно-емоционални и експресивно-оценъчни значения.
- Езикови нива на формално изразяване на експресия.
Модул ІІ (Основен)
- Експресивността в руския и българския език: общ преглед и типични пунктове на съпоставка; експресивност и превод; експресивност и национален манталитет.
- Езикови средства за изразяване на емоция и емоционална оценка в руския и българския език – морфологично ниво; лексикално ниво; синтактично ниво.
- Езикови средства за изразяване на емоционално натоварена обща семантика (настроение, отношение, оценка): положителна (съгласие, одобрение, радост, възхита…) и отрицателна (несъгласие, отказ, неодобрение, огорчение, тъга…).
- Парадокси на експресията в руския и българския език.
- Експресивни езикови стратегии в езика на масмедиите и в руския и българския рекламен текст.
- Паралингвистични средства за изразяване на емоция.
Литература:
Васева И. Умалителност. Експресивност. Емоционалност. С., 2006.
Иванова Е.Ю. Конструкции экспрессивного синтаксиса в современном болгарском языке. Санкт-Петербург, 1999.
Корнилов О.А. Языковые картины мира как производные национальных менталитетов. Москва, 2003.
Кузова М. Парадоксы экспрессии (замаскированная пейоративность в болгарском и русском языках) // Динамика языковых процессов: история и современность (к 75-летию со дня рождения проф. П. Филковой). София, 2004.
Кузова М. Оценка и (ее) степень – „философия” их выражения в русском и болгарском языках // ХІ Конгресс МАПРЯЛ „Мир русского слова и русское слово в мире”. Варна, 2007.
Кузова М. Экспрессия устойчивой тавтологии в русском и болгарском языках // Международна научна конференция „Русистика XXI века: традиции и перспективы“. Сб. „Русистика 2013. Язык. Коммуникация. Культура“. Шумен, 2013.
Кузова М. Экспрессивная валентность лексем рáбота / дело в болгарском и русском языках // МАПРЯЛ „Теоретико-практическое изучение русского языка и его сопоставительно-типологическое описание“. В. Търново, 2014.
Кузова М. За предела в изразяването на оценка и степен в българския и руския език // Актуални проблеми на съвременната лингвистика. Юб. сб. в чест на проф. д.ф.н. д-р хон. кауза С. Димитрова (под ред. на М. Стаменов и И. Панчев). БАН, ИБЕ. С., 2016.
Кузова М. а) Артистичные аффиксальные редупликации в болгарском и русском языках // Болгарская русистика, 2017 / 1, С., 2017; б) За (поли)префиксацията и артистичните редупликации в българския и руския език // Русистика сегодня: традиции и перспективы. Юб. международна научна конференция, СУ „Св. Кл. Охридски“. С., 2017.
Кузова М. Парадоксите на експресията в българския и руския език. Пловдив: УИ „П. Хилендарски“, 2018.
Николова А. Тактики за речево въздействие в руския рекламен текст // Текстът като манипулация. Шумен, 2002 – http://www.russian.slavica.org/article79.html
Стаменов М. Съдбата на турските заемки в българския език като отражение на някои черти на националния манталитет // Език и манталитет. София, 2004.
Интернет източници:
http://www.disserr.com/contents/383638.html