ДИАХРОНИЯ НА КАТЕДРАТА ПО РУСКА ФИЛОЛОГИЯ
ОТ СЪЗДАВАНЕТО Ѝ ДО ДНЕС
Хронология на събитията
2013 година маркира 40-годишния юбилей на българистиката и русистиката в Пловдивския университет. Раждането им има много по-голяма стойност от факта на откриването на две нови специалности. С него се поставят основите на пловдивската хуманитаристика изобщо, което стартира превръщането на висшето ни училище в университет от класически тип.
С обявения прием в специалността Руска филология редовно и задочно обучение в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ („Държавен вестник“, бр. 33 от 1973 г.) през същата година е създадена и Катедрата по руски език и литература, в която постъпват някои членове на съществувалата от 1961 г. Катедра по чужди езици и която през 1999 г. е преименувана на Катедра по руска филология.
В момента преподавателите от Катедрата водят широк спектър от дисциплини в специалностите с руски език в Университета, които освен Руска филология включват Руски език и български език (открита през учебната 1985/1986 г.), Руски език и западен език (открита през учебната 1991/1992 г.), Приложна лингвистика (с руски език като втори чужд, открита през 2008/2009 г.), както и занятия по руски език за останалите специалности на Филологическия факултет, а също в Математическия и Икономическия факултет.
Много ли са или са малко 40 години от историята на една катедра и специалност? За тези, които са полагали основите, всичко изглежда сякаш се е случило вчера. В този своеобразен „миг” обаче са кондензирани толкова много работа, усилия, творческа енергия, помогнали им да преминат през трудностите и да оформят съвременния си облик – подкрепен с традиция, изграден с любов и професионализъм, осветен от заслужен успех.
Със създаването на Катедрата по руски език и литература първи ръководител за една година става гл. ас. Мария Мишева. Следващите ръководители са последователно: проф. д-р Мария Гургулова (от 1974 до 1983 г.), доц. д-р Ангел Шишков, химик (от 1983 до 1984 г.), проф. д-р Георги Златанов, математик (от 1984 до 1985 г.), доц. Милена Калудова (от 1985 до 1992 г.), проф. д-р Стефка Георгиева (от 1993 до 2012 г.). Понастоящем щафетата е поета от гл. ас. д-р Юлиана Чакърова.
В началото упражненията по руски език се водят от преподавателите по руски език от бившата Катедра по чужди езици: Милена Калудова, Мария Мишева, Пенчо Димов и Стефан Ковачев. Лекционните курсове се четат от хонорувани преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Института по литература към БАН. Сред тях са проф. д-р Ирина Червенкова, проф. дфн Пенка Филкова, доц. д-р Илиана Владова, ст. н. с. д-р Виолета Кунева, проф. д-р Боряна Бунджулова, доц. д-р Йордан Еленски, доц. д-р Евдокия Метева и доц. д-р Михаил Михайлов. По-късно учебната работа се поема от членовете на Катедрата и от гост-преподаватели от водещи висши училища на бившия Съветски съюз. Те имат съществен принос както за учебната, така и за научноизследователската работа в Катедрата. Присъствието им в академичното ежедневие на Катедрата е ценна традиция, за съжаление нарушена през годините, но възраждаща се отново с гостуването на изтъкнати специалисти от университети в Русия, с които ПУ има договори за сътрудничество. От учебната 1975/1976 година лекции по дисциплината История на руската класическа литература четат проф. д-р Мария Гургулова (тогава доцент) и доц. Милена Калудова (тогава главен асистент). От същата учебна година гл. ас. Пенчо Димов чете курса по дисциплината Методика на обучението по руски език и литература, гл. ас. Стефан Ковачев – по Историческа граматика на руския език. От следващата учебна година лекционните курсове по дисциплината Съвременен руски език (I и II част) са възложени на проф. дфн Аделаида Константиновна Смолская (тогава доцент), гл. ас. Грета Косева (тогава асистент), доц. д-р Спаска Злачева (тогава асистент), а тези по Съвременен руски език (III част) – на гл. ас. Елена Василева. Лекционният курс по дисциплината История на съветската литература се чете от доц. д-р Асия Яновна Есалнек и гл. ас. Виолета Ванчева (тогава асистент). От учебната 1977/1978 лекционният курс по предмета Руски фолклор и стара руска литература е възложен на ст. ас. Радка Бъневска (тогава асистент); по Лингвостранознание – на гл. ас. Галина Мишевска (тогава асистент); по Теория на превода – на гл. ас. Мария Шахаран (тогава асистент); лекциите и упражненията по Стилистика на съвременния руски език – на хон. ас. Георги Георгиев; упражненията по Историческа граматика на руския език – на ст. ас. Зоя Кузманова. Почти всички преподаватели наред с лекциите и упражненията по теоретичните дисциплини водят и упражнения по различните аспекти на основната за специалността дисциплина – Руски език (практически курс), като се работи с голяма учебна натовареност.
Принос както за учебната, така и за научноизследователската работа имат специалистите от СССР, работили в Катедрата по различно време в периода 1976–1987 г.: проф. дфн А. К. Смолская, доц. д-р А. Я. Есалнек, доц. д-р И. А. Василева, доц. д-р Г. В. Филипов, доц. д-р Н. А. Морозова, доц. д-р В. М. Степанюк, доц. д-р Е. Н. Петухова, доц. д-р И. Ф. Рудакова, проф. дфн В. М. Шевелев, доц. д-р А. И. Дундайте, д-р А. Т. Войлошникова, доц. д-р Е. П. Симонова, д-р И. П. Ветюгова, ст. преп. А. А. Кудашева, ст. преп. А. А. Козлов, ст. преп. П. Г. Соколов, ст. преп. А. И. Коновалов, ст. пр. Г. А. Довгяло, преп. В. А. Кошкаров; през 1990–1992 г. – доц. д-р Д. Балшайтите.
В периода 1987–1988 г. с възобновяването на специалностите с руски език се обявяват и първите нови конкурси за попълване на академичния състав, след успешното издържане на които в Катедрата постъпват като асистенти гл. ас. Мария Кръстева – по Фолклор и стара руска литература, гл. ас. Таня Атанасова – по Руска класическа литература, гл. ас. д-р Юлиана Чакърова – по Руски език – практически курс и Съвременен руски език. Периодът до 1993 г. бележи значително разширяване в състава на Катедрата – към нея се присъединяват и следните специалисти (тогава асистенти): гл. ас. д-р Атанаска Тошева по Историческа граматика, гл. ас. Катя Ганева – по Методика на обучението по руски език и литература, доц. д-р Ирина Чонгарова, гл. ас. д-р Мария Зозикова, гл. ас. Илонка Георгиева, гл. ас. д-р Людмила Минкова и гл. ас. д-р Майя Кузова – по Руски език – практически курс. С разформирането на Катедрата по чужди езици през 1992 г. катедреният състав се увеличава с още трима преподаватели: гл. ас. Диана Шкодрова, гл. ас. Петранка Савова, гл. ас. д-р Надя Чернева. Няколко години по-късно са назначени доц. д-р Николай Нейчев – по дисциплината Руска литература на ХIХ век, и гл. ас. д-р Кръстина Арбова – по Руска литература на ХХ век, а през 2008 г. – гл. ас. д-р Милена Стойкова и гл. ас. д-р Наталия Христова.
С разширяването на състава на Катедрата и включването в нея на специалисти от различни области на русистиката тя естествено се разделя на две научноизследователски секции: лингвистична и литературоведска. Основен научен приоритет е изследването на руско-българските и българско-руските езикови и литературни връзки. Организират се и се провеждат междууниверситетски научни конференции с международно участие на младите преподаватели по руски език и литература и студентите русисти. От значение за научното израстване е участието на преподаватели от Катедрата в създадената съвместно с Първа катедра по руски език на СУ „Св. Климент Охридски“ под ръководството на проф. д-р И. Червенкова Проблемна група за съпоставително изучаване на руската и българската лексика. Много полезни са интеграционните връзки с Катедрата по руски език и литература в Сегедския университет и с Катедрата по руски език в Кишиневския университет. В резултат на съвместната работа се издават сборници, включващи разработки на членовете на Катедрата.
Работата на преподавателите от Катедрата със студентите се отличава с амбиция, ентусиазъм и всеотдайност. Обучението се провежда изцяло на руски език. Активно се използва съществуващата до края на 80-те години прекрасна възможност – формата на т. нар. „включено обучение“, при което студентите един семестър се обучават в Института по руски език „А. С. Пушкин“ в Москва. Забележителна е активността на студентите русисти – те успешно се представят на националните и университетските студентски научни сесии, на републиканските студентски олимпиади по руски език и редовно организираните конкурси за най-добър превод, като завоюват челните места.
Години наред неоценима помощ на Катедрата оказват редица известни български учени русисти, които работят като съвместители. Повече от двадесет години проф. дфн Стефана Димитрова чете курса по дисциплината Морфология на съвременния руски език, води спецкурсове и провежда специализирани семинари. Под нейно ръководство защитава докторска дисертация Спаска Злачева. Много години в Катедрата работи проф. дфн Пенка Филкова. Тя не само чете лекции по дисциплините Историческа граматика и История на руския книжовен език, но оказва огромна помощ на много членове на Катедрата: Атанаска Тошева, Мария Зозикова, Владимир Манчев, Наталия Христова. С работата на Катедрата е свързана и доц. д-р Илиана Владова, която дълги години чете лекции по предмета Теория на превода. Под нейно ръководство защитават дисертации Наталия Христова и Владимир Манчев. Няколко години като съвместител работи доц. д-р Снежана Пейчева, която чете лекционния курс по Методика на преподаването на руски език и литература. Лекциите по дисциплината Фолклор и стара руска литература до настоящия момент се четат от ст. н. с. II ст. Елена Томова от БАН.
Поради разрастването на Катедрата и естественото разделяне на два научноизследователски сектора с решение на Академичния съвет (Протокол № 19 от 19.VII.1995 г.) от Катедрата по руски език и литература се създават две самостоятелни катедри: Катедра по руски език с ръководител проф. д-р Стефка Георгиева (тогава доцент) и Катедра по руска литература с ръководител доц. д-р Николай Звезданов. На 27 октомври 1999 г. във връзка с новите изисквания на ЗВО с решение на Академичния съвет двете катедри отново се обединяват в Катедра по руска филология с ръководител проф. д-р Стефка Георгиева.
Учебната дейност днес
Учебната работа в Катедрата е организирана и съобразена със спецификата на бакалавърските специалности Руска филология, Български език и руски език, Руски език и западен език, Приложна лингвистика (с руски като втори чужд). Основните дисциплини, включени в учебните планове, са: Фонетика на съвременния руски език, Лексикология на съвременния руски език, Синтаксис на съвременния руски език, Стилистика на съвременния руски език, Историческа граматика на руския език, История на руския книжовен език, Странознание на Русия, Увод в теорията на превода, Руски фолклор, Стара руска литература, Руска литература на ХIХ век, Руска литература на ХХ век, Методика на обучението по руски език и литература, Руски език (практически курс). През последните години на студентите се предлагат разнообразни избираеми и факултативни дисциплини.
От 2001 г. на завършилите бакалавърска степен Катедрата предлага магистърската програма „Русистика“ (усъвършенствана и предлагана сега като „Актуална русистика“ с държавна поръчка), а от учебната 2004/2005 г. – магистърската програма „Културни и социални дейности в туризма“ с езикова специализация по руски, английски, немски и френски език. С водещото участие на Центъра за езици и интеркултурна комуникация към Филологическия факултет са разработени 2 специализирани преводачески магистърски програми – „Превод за европейските институции“ и „Превод и интеркултурна комуникация“, предлагани от учебната 2005/2006 г. В тях освен руски студентите могат да изберат също така и английски, френски, немски и италиански. Така Катедрата се превръща в единствената катедра във Факултета (и Университета), предлагаща мултилингвални магистърски програми, в които езиците могат да се избират самостоятелно или в различни комбинации.
Научноизследователска и методическа дейност
Основните научни направления, по които работят членовете на Катедрата, се отнасят към различни области на лингвистиката и литературознанието: доц. д-р Ирина Чонгарова (Странознание, Интеркултурна комуникация, Културология, Социолингвистика), доц. д-р Николай Нейчев (Литература на ХIХ век, Херменевтика, Теория на литературата), гл. ас. д-р Юлиана Чакърова (Когнитивна лингвистика и лингвоконцептология, Теория, методология и практика на превода, Лингвокултурология, Семантика, Лингвистика на текста и дискурса, Морфология, Съпоставително езикознание), гл. ас. д-р Майя Кузова (Съпоставителен синтаксис, Синтаксис и стилистика, Лингвокултурология), гл. ас. д-р Надя Чернева (Фразеология, Културология), гл. ас. д-р Людмила Минкова (Фонетика, Съпоставително езикознание), гл. ас. д-р Кръстина Арбова (Руска литература на ХХ век, Съпоставително литературознание), гл. ас. д-р Атанаска Тошева (Историческа лингвистика, Съпоставително езикознание), гл. ас. д-р Милена Стойкова (Стилистика, Комуникативна лингвистика), гл. ас. д-р Наталия Христова (Теория и практика на превода), гл. ас. д-р Мария Зозикова (Лексикология, Семантика, Съпоставително езикознание), гл. ас. Мария Кръстева (Фолклор, Стара руска литература), гл. ас. Таня Атанасова (Литература на ХIХ век, Теория на литературата), гл. ас. Илонка Георгиева (Литература на ХХ век, Теория на литературата), гл. ас. Катя Ганева (Методика на преподаването).
Основните щрихи на академичното израстване са следните. След постъпването си като преподаватели в Катедрата успешно са защитили дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ Ирина Чонгарова (Москва, 1992), Кръстина Арбова (1996), Спаска Злачева-Кондрашова (1997, понастоящем пенсионер), Юлиана Чакърова (Минск, 1997), Николай Нейчев (1998), Надя Чернева (Москва, 2003), Наталия Христова (2004), Людмила Минкова (Москва, 2004), Атанаска Тошева (2007). Към Катедрата се подготвят и успешно защитилите своите дисертации докторанти Владимир Манчев (2005, понастоящем преподавател в СУ), Василики Назаретян (2009). В момента Катедрата е сред тези с най-много докторанти във Факултета: защита предстои на завършилата курса на обучение Владислава Иванова (зачислена през 2009 г.), а петима докторанти овладяват своето научно поле и формират изследователския си стил под вещото ръководство на специалистите: Боряна Тенчева и Елена Нейчева (лексикология, зачислени през 2011 г.), Полина Димитрова (фразеология, зачислена през 2012 г.), Илия Солтиров (морфология, зачислен през 2012 г.) и Енчо Тилев (морфология, зачислен през 2013 г.). През 2003 г. звание „доцент“ е присъдено на Спаска Злачева-Кондрашова, Ирина Чонгарова и Николай Нейчев, а през 2011 г. звание „професор“ – на Стефка Георгиева.
През последните години бяха издадени значими монографии, ценени у нас и в чужбина, с автори – специалисти от Катедрата. Доц. д-р Николай Нейчев издава две монографии: „Ф. М. Достоевски – Тайнствената поетика“. Пловдив, „Макрос“, 2001, и „Литература и Месианизъм (Руското литературно месианство през ХІХ век)“. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“, 2009, като първата е преведена и издадена и в Русия: „Таинственная поэтика Ф. М. Достоевского“. [Пер. с болг. Т. Нейчевой]. Екатеринбург, издательство Уральского университета, 2010. Други заглавия: Атанаска Тошева. „Езикът на История во кратце о болгарском народе славенском» на йеросхимонах Спиридон (1792 г.) в контекста на езиковата ситуация в България през втората половина на XVIII век“. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“, 2009; Юлиана Чакырова. „Местоимения и анафора в болгарском и русском текстах“. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“, 2010; Стефка Георгиева. „Русская фразеология в зеркале болгарского языка“. София, „Херон Прес“, 2011.
Автори на учебници и учебни пособия, които се използват за аудиторна и извънаудиторна работа със студентите както от Пловдивския университет, така и от студентите русисти от останалите университети в страната, са почти всички преподаватели от Катедрата: Ст. Георгиева, Г. Косева, П. Димов, М. Калудова, М. Мишева, С. Ковачев, И. Уливерова, С. Злачева-Кондрашова, В. Ванчева, Е. Василева, З. Кузманова, М. Шахаран, П. Савова, Ст. Димитрова, М. Зозикова, М. Кузова, Р. Чобанова, В. Манчев, И. Чонгарова, Н. Нейчев, Катя Ганева. Автори и съавтори на руско-български и българско-руски речници са проф. д-р Ст. Георгиева (1994, 1997, 2004), гл. ас. Д. Шкодрова (1998), гл. ас. П. Савова (1988), Р. Чобанова (2007, 2010).
Катедрата по руска филология се ползва с международно признание. За издигане на нейния престиж допринасят организираните с участие на всички членове и проведени през 1996 г. и 2006 г. международни научни конференции под егидата на МАПРЯЛ. Работата по вътрешноуниверситетски проекти започва през 2000 г. с индивидуалните проекти на гл. ас. Надя Чернева (2000–2001) и гл. ас. Людмила Минкова (2001–2002) и продължава с реализацията на колективни проекти, в които са включени всички преподаватели от Катедрата: Иновации в изследването на руския език, литература и култура (2005–2006), Нов руско-български тематичен речник (електронна версия) (2007–2008) и Нов българско-руски тематичен речник (електронна версия) (2009–2010).
Преподаватели от Катедрата са носители на престижни награди в областта на хуманитаристиката. Лауреати на наградата „Золотая муза“, която се дава за високи творчески постижения и принос в развитието на българо-руските културни връзки, са доц. д-р Николай Нейчев (2003 г.) и гл. ас. д-р Надя Чернева (2011 г.). Доц. Нейчев е и два пъти носител на наградата за литературна критика на Дружеството на пловдивските писатели (през 2002 и 2009 г.). Гл. ас. Таня Атанасова получава „Салоон“ и номинация за награда „Пловдив“ през 1995 г. за превода на български на „Размишления за Божествената Литургия“ от Н. В. Гогол (София, „Истина“,1994). Преводът от български на английски, направен от гл. ас. д-р Юлиана Чакърова, на разказа от М. Павлова „Сара и омагьосаната гора“ („Sarah and the Enchanted Forest“. Forge. An Electronic Journal of Modern Story, Culture and Art, 2009) е номиниран за наградата „Million Writers Award“ през 2009 г.
От 1998 г. до настоящия момент студентите от специалностите с руски език и преподавателите от Катедрата активно участват в студентската и преподавателската мобилност по програмата „Еразъм“ в рамките на сключените двустранни споразумения със Сорбоната – Париж-4, университетите в Гент – Белгия, Флоренция – Италия, Сегед – Унгария, Влоцлавек – Полша. През 2010 г. е сключен договор за сътрудничество с Държавния университет „Баязид“ в Истанбул. За международните контакти на Катедрата от значение е и преподавателският опит на лекторите в чужбина: гл. ас. д-р Кр. Арбова (Гьотинген, от 2007 г.) и гл. ас. д-р Л. Минкова (Запорожие, 2007–2010; Молдова, от 2010 г.), както и дългогодишната специализация на доц. д-р И. Чонгарова във Великобритания.
През 2010 г. отвори врати ресурсен културно-информационен, научноизследователски и методически Център по руски език и култура с директор гл. ас. д-р Надя Чернева, създаден по инициатива и с финансовата подкрепа на фондация „Русский мир“ (Русия). Катедрата работи в тясно сътрудничество с Центъра при организацията на десетките мероприятия, предоставящи на преподаватели и студенти богати възможности за досег с руския език, литература и култура.
Организационната и техническата работа в Катедрата винаги са се отличавали с прецизност, нееднократно оценявана високо от административното ръководство на Университета. За нея през годините са отговаряли Лариса Сапунджиева, Дора Дюлгерска, Пепа Мазева и Илия Златков. От 1990 г. в Катедрата работи Радка Чобанова, която активно участва както в учебната, така и в научната работа на Катедрата.
Актуалният академичен състав на Катедрата е следният: гл. ас. д-р Юлиана Чакърова – ръководител, доц. д-р Ирина Чонгарова, доц. д-р Николай Нейчев, гл. ас. д-р Майя Кузова, гл. ас. д-р Надя Чернева, гл. ас. д-р Людмила Минкова, гл. ас. д-р Кръстина Арбова, гл. ас. д-р Атанаска Тошева, гл. ас. д-р Милена Стойкова, гл. ас. д-р Наталия Христова, гл. ас. д-р Мария Зозикова, гл. ас. Таня Атанасова, гл. ас. Мария Кръстева, гл. ас. Илонка Георгиева, гл. ас. Катя Ганева.
Преминала през редица трудности в нелекия си път, днес Катедрата по руска филология авторитетно заема своята позиция и добавя ценен щрих към академичния облик на Филологическия факултет и Пловдивския университет. Без преувеличение може да се твърди, че Катедрата има свое уникално лице. То е очертано от високи академични критерии, професионализъм и отговорност към работата, ентусиазъм и всеотдайност към студентите – оценявано и забелязано от самите тях – колегиалност и сплотеност.
Април 2013 г.