Руска литература (XIX и XX век)

Преподаватели: Доц. д.ф.н. Николай Нейчев

хон. преп. д-р Радка Атанасова

Вид на дисциплината: Задължителна

Форма на обучение: Редовна

Година: II

Семестър: IV

Хорариум: Лекции – 60; Семинарни занятия – 0

Кредити: 5

Методи на оценяване: изпит

Формиране на оценката на придобитите знания и умения: Форми на текущ контрол 30% Самостоятелна работа 40% Резултати от изпита 60%

Анотация по руска литература на XIX век: Първата част на курса (Руска литература на ХІХ век) обхваща един от най-важните и зна­чителни периоди от развитието на руската литература от началото до края на 19-ти век. Тя включва художествените постижения на такива творци на словото като Пуш­кин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Тютчев, Достоевски, Толстой и Чехов, без кои­то не може да се представи световния литературен процес, включително и развитието на националната ни литература от Възраждането до днес.           

Цели са също анализиране в дълбочина на върховите явления в творчеството на такива колосални писатели като А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. В. Гогол, И. С. Тургенев, Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой, А. П. Чехов и разкриване на тяхната уникална поетика. взаимоотношението на творчеството им с развоя на световния литературен процес.

Значима операционна цел, която е в тясна връзка със специфичните изисквания на специалността, е запознаване на студентите с взаимодействието на руската класическа литература от „златния век” със значимите постижения на руската литература от „сребърния век” (ХХ век), така и със западноевропейския литературен и културен процес.

Анотация по руска литература на XX век: Втората част на дисциплината (“Руска литература на ХХ век”) е посветена на изучаването развоя на руската литература през ХХ век и има за цел да ги запознае както с историческото развитие на литературно-естетическия процес в Русия и Съветския съюз през ХХ век, така и със спецификата на отделни феномени и артефакти, нямащи аналог в световната литература. Освен това курсът лекции и семинари трябва да даде знания и възможност на студентите да впишат новата руска литература както в контекста на европейската цивилизация, така и в уникалния контекст на руската култура, да открият нейната приемственост по отношение на хуманистичните традиции на “златния” ХІХ век, но също и да откроят принципно новите тенденции и насоки в художественото съзнание на епохата, дръзките новации в областта на поетичната форма и поетичното слово, да маркират разместването на ценностните пластове и смяната на философско-естетическите парадигми.

Почти половината от обема на изучаваната литература съставляват текстове, създадени през т.нар. “Сребърен век”  – един уникален и ренесансов по своята реформаторска и синтетична природа феномен на културата. Представените автори и текстове са подбрани така, че да бъдат презентативни за калейдоскопичната картина на мирогледни и естетически новации през този период. Литературата, създадена след 1917 г. е представена като два антитетични дискурса, вписани в двете култури, съществуващи в Русия през този период – идеологизираната социалистическа култура и алтернативната й независима и демократична култура.

Методи и форми на обучение: лекции, индивидуални консултации.

Методи и форми на оценяване на студентите: тест, устен изпит, разработване на есета и други писмени работи.

Критерии за оценяване: степен на усвояване на съдържанието на отделните теми и подтеми, включени в настоящата учебна програма, преценка на достигнатото ниво при самостоятелния и творчески анализ на литературния материал.

Форми на оценка: тест, устен изпит, курсова работа.

Структура на изпита: 20% от теста; 30% от курсова работа; 50% устен изпит.

Програма на лекционния курс по руска литература на XIX век:

ТЕМА № 1:  НАЦИОНАЛНО СВОЕОБРАЗИЕ И СВЕТОВНО ЗНАЧЕНИЕ НА        РУС­КАТА КЛА­СИ­ЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА.

Руската литература от 19-ти век в контекста на глобалните социално-ис­то­­рически, културни, философски и религиозни концепции на Източната и За­пад­на­та Цивилизация като два различни типа менталност. Епохата преди и след Пе­тър Първи. Характеристика на руския 19-ти век. Руската идея, месианизъм и есха­то­­ло­ги­зъм. Универсални антиномии. Руската литература на 19-ти век като теодицея и антроподицея и ка­то адек­ватно отражение на “източната” душа.

Поетика на руската класическа литература. От подражание на западноевропейс­кия ес­те­тически модел до творческо самосъзнание и създаване на самостоятелен и съ­вър­­шено уникален художествен образ на света. Тематично и жанрово сво­ео­б­ра­зие на художествения модел. Символика. Преодоляване на установените повествователни модели и представи за ав­то­ра и героя. Проблемът за личността на героя-протагонист като безкрайна духов­но­-екзистенциална загадка. Специфичната роля и съдбата на жената в руската ли­те­­ратура. 19-ти век – като век на руския роман. Откриване на полифоничния ро­ман, на романа-епопея, на романа в стихове, на метаромана; както и на маги­чес­кия и литургичен реализъм, на потока на съзнанието, на подводното течение и влиянието им вър­­ху световния литературен процес.

ТЕМА № 2:      А.  С.  ПУШКИН  ( 1799 – 1837).

Енциклопедичното, протеистичното и онтологическото начало в твор­че­ст­­вото на Пушкин. Родоначалник на руската класическа литература.            Поемите на Пушкин: Народно-фолклорното начало в “Руслан и Людмила” Проб­­лемът за свободата в “Ци­га­ни”. Съдбата на “малкия човек” и полифоничното начало в “Медния конник”.

Драматургия: “Борис Годунов” и шекспиризацията на действителността у Пуш­­кин. “Малки трагедии” и човешките страсти.

“Евгений Онегин” като “енциклопедия на руския живот”. Проблемът за “из­­лишния човек”. Онегин и Татяна – социално-философска и психологическа същ­ност на образите. Причини за духовното разминаване в романа. Отказът на Та­тя­­на и гледните точки на Белински и Достоевски. Поетика и композиция на ро­ма­­на.

ТЕМА № 3:   М. Ю. ЛЕРМОНТОВ (1814 – 1841).

            Лирика и лирически герой на Лермонтов. Религиозни мотиви, из­брани­чест­во­ и вестничество. Демоничното в лириката на поета. Социални мотиви и те­ма­та за родината. Философска лирика. Религиозно-метафизичното начало в Лер­мон­­товата лирика. Любовна лирика. Характер на любовното чувство у Лер­мо­н­тов.

Поеми на Лермонтов. “Демон” – ха­рак­тер на демоничното. Темата за нравственото възкресение на падналия ангел и сотириологичният про­блем. Символика в поемата.

“Герой на нашето време” – проблематика и поетика. Проблемът за “из­лиш­ния човек” в романа, за двойничеството, за свободата и фатума. Романът като „история на душата”.   

ТЕМА № 4:     Н.  В.  ГОГОЛ  ( 1809 – 1852).

Н. В. Гогол – творчество и съдба. Митопоетическа картина на света. Характер на демоничното. “Вий” – изпитание на човешкото. Все­виж­да­що­то око.                  Петербург: Човекът-вещите-знаците в “Петербургски повести”. Същност на фантастичния реализъм. Гого­ле­ва­та концепция за “малкия човек”. Повестта “Шинел” – нива на смислова интерпретация. Героят на Гогол: между светостта и демонизма.

Драматургия: “Ревизор”. Символика и поетика.

“Мъртви души” – като върховно постижение в Гоголевото творчество. Особености на композиционния замисъл. Жанрова природа на твор­бата. “Мъртви души” като поема за спасението. Литургичен реализъм и символика. Загадката “Чичиков”. “Мъртви души” в кон­тек­­с­та на руския класически роман. Традицията на Гогол в руската и световната ли­тература.

ТЕМА № 5:   И.  С.  ТУРГЕНЕВ  ( 1818 – 1883).

Типология на Тургеневия идеен роман. Поетика и проблематика. За “излишните” и “новите” хора в творчеството на Тургенев: “Рудин”, “Дво­рян­ско гнездо”, “В Навечерието”, Бащи и деца”. За  хамлетовския и донкихотовския тип мислене и поведение в творчеството на Тургенев. Феноменът “разночинство” и философско-нравствена същност на понятието “нихилизъм”. Пушкиново начало при изграждане на женките образи. Характер и функция на любовното чувство у Тургенев. Тургеневата проза като нов етап в развитието на руския роман от втората половина на 19-ти век.

ТЕМА № 6:   Ф. М. ДОСТОЕВСКИ ( 1821 – 1881).

Жизнен и творчески път. Каторгата и “све­щен­ата болест” в творческата мисия и духовното подвижничество на Дос­то­ев­ски.

Тайнствената поетика на Петокнижието като художествено проявление на съборния принцип. Философия на метаромана – ти­­пология, проблематика и архитектоника.

“Престъпление и наказание” в контекста на Петокнижието. Поетика: агио­графска, храмова и литургична доминанта в романа. Социална, идейно-фи­ло­соф­ска и нравствено-религиозна проблематика на творбата. Кой е Расколников? Идея­та на героя. Идеята за “златния век” – “за” и “против”.  Мисията на Соня Мармеладова. Нива и хоризонти на идейно-смис­лова интерпретация. Образно-символични редове в романа. “Разкриването на човека в човека” като разкриване на неговия “образ и подобие Божие”.

“Братя Карамазови” – проблематика и поетика. Уникалност на до­ми­нант­на система на творбата. “Pro” и “contra” в романа. Идеята на Иван Карамазов. Ве­ликият ин­кви­зи­тор, Христос и проблемът за свободата. Идея и мисия на стареца Зосима. Аль­о­ша Карамазов – “руският инок”. Детето в романа и темата за “синовната свя­тост”. Проблемът за спра­вед­ли­во­то и несправедливото наказание. Вре­ме­прост­ран­ст­вен континуум в романа. Сим­­волика.

Световно значение и мисия на Достоевски в духовната култура на чо­ве­че­с­твото.

ТЕМА № 7:  Л.  Н.  ТОЛСТОЙ  ( 1828 – 1910).

Жизнен и творчески път. Нравствено-духовни и идейни особености на ху­до­­­жествения свят на писателя от Ясна поляна. Специфичност на поетиката.

            “Война и мир” – проблематика и поетика. Идеен спектър в романа-епо­пея: “наполеоновско” и “кутузовско” начало; “изкуственият” и “естественият” чо­век; индивидуалният разум и народното колективно безсъзнателно; западната ци­ви­лизация и източната култура на духа; духовно-нравствените търсения на Ан­дрей Бол­кон­ски, Пиер Безухов и Наташа Ростова – път от безверието, лутането и страданието към вярата и истинския живот. “Порода” Болконски, Ростови и Ку­­ра­гини. “Земни” и “небесни” герои във “Вой­на и мир”. Наташа Ростова като въ­­плъщение на живия живот. Пушкиновият архитип “Татяна” у Толстой. Пиер Бе­зу­­­хов и проблемът за егоизма и световното на­чало в романа. Кръгът и ок­ръг­ля­не­то във “Война и мир” /Платон Каратаев – въ­­плъщение на руския народностен дух/. Жанр и композиция на “Война и мир”. Сим­­волика.

“Анна Каренина” – проблематика и поетика. Трагедията на Анна Каренина и проблемът за любовта и щастието. “Живот за себи си” и “живот за другите” в романа. Духовно-нравствените търсения на Константин Левин. Психологизъм и по­­ток на съзнанието в романа. Символика.

Световно значение на на Лев Толстой. Приносът на граф Толстой в за­дъл­бо­ча­ва­не съвестта на човечеството.

ТЕМА № 8:  А.  П.  ЧЕХОВ ( 1860 – 1904).

Разпад на художествената идей в крупен план. Красотата на обик­но­ве­ния живот и “пошлостта на пошлия човек”.

Чехов – майстор на късия разказ. Животът на “малкия човек” във фарс и ка­то трагедия /”Смъртта на чиновника”, “Дебелият и тънкият”, “Хамелеон”, “Ун­терофицер Пришибеев”; “Мъка”, “Ванка”, “Храненици” и др./

Поетика и проблематика на Чеховата повест. Драмата на интелигента в повестите на Чехов: “Дуел”, “Йонич”, “Черният монах”, “Палата №6”, “Ар­хи­ерей”, “Годеница”. “Дамата с кученцето” и “Анна Каренина” в решение на проб­ле­ма за щастието. Форми на художественото обобщение. Музикална форма на ком­позицията на Чеховата повест. Характер и функция на художествения де­тайл у Чехов. Символика.

Новаторство на драматурга Чехов. Характер на драматичния конфликт. “Чай­ка” и проблемите за изкуството и реализацията на човека. “Вуйчо Ваньо” и про­б­лемът за смисъла на преживения живот. “Вишнева градина” и опразването на “дворянските гнезда”. Подводно течение в Чеховата драма.

Влияние на Чеховото новаторство в прозата и драматургията върху съв­ре­­­­­­менния световен литературен процес.

Програма на лекционния курс по руска литература на XX век:

ТЕМА 1.

„Сребърният век” на руската култура и възникването на модернизма като особен феномен на „краевековието”. Водещи модернистични парадигми в руското изкуство.

Руският символизъм в контекста на руския Сребърен век и в европейски контекст. Платонизмът, ницшеанството и теократичната утопия на Владимир Соловьов – инициации на историософската концепция на руския символизъм. Творческата еволюция на Александър Блок в контекста на руския символизъм. Романтико-мистичен характер на ранните стихове на блок (“Ante lucem”). Софийната символика и мистичните измерения на любовта, поетиката на контрастите и есхатоса в „Стихове за Прекрасната Дама», „Непознатата”, Възмездие”.

ТЕМА 2.

Философско-естетическа парадигма на акмеизма. Агностицизмът, емпиризмът и кларизмът – основни мирогледни принципи. Акмеизмът – лирична инвентаризация на реалния земен свят, залагаща на „прекрасната яснота”. Реабилитация на телесната, материална природа на словото. Побратимяване с пространствените изкуства. Културата и паметта в йерархията на акмеистичните ценности.

Анна Ахматова  и нейният „единен лиричен роман”. Николай Гумильов – поет на романтизираната мъжественост. Метафизика на странстването и романтичен естетизъм в творчеството на Гумильов. Осип Манделщам – „пасеист и пророк”, поет на културно-историческите реминсценции и на високите интелектуални визии.

ТЕМА 3.

Футуризмът – емблемата на руския авангард. Програмни манифести и алманаси на руския футуризъм; идейната еклектика и разногласие между групировките на кубофутуристите (В. Хлебников, А. Кручоних, В. Каменски, Д. и Н. Бурлюк, В. Маяковски, Е. Гуро), егофутуристите (И. Северянин, И. Игнатиев, В. Гнедов), „Мецанин на поезията” (В. Шершеневич, Р. Ивнев); „Центрофуга” (Б. Пастернак, Н. Асеев, С. Бобров). „Сдвигът” – метапохватът на футуристите. „Самовитото слово” и „заумният език” в естетическата утопия на футуризма. Проекции на футуристичната поетика върху формалистката литературна теория.

Владимир Маяковски и руският футуризъм. Футуристичната антропология на ранното творчество на Маяковски („Владимир Маяковски”, „Облак в гащи”, „Флейта – гръбнак”, „Война и мир”, „Човек”). Рецепциите на ницшеанството и неоромантизма в трактовката на лирическия герой. Програмният характер на „Облак в гащи Условна, хиперболична образност и експресивен изказ. Пиесите на Маяковски в координатите на футуристичната драма.

ТЕМА 4.

Формиране на монистичната концепция на съветската литература и налагане на новия канон на социалистическия реализъм. Нормативни изисквания на социалистическия („утопичен”) реализъм. Артикулирането на мита за новородения съветски човек чрез образа на новия положителен герой в съветската литература. Налагане на нов тип (войнстващ) хуманизъм и идеологически позитивизъм. Проблемът за социалния подбор, за пригодността на човешкия материал към изискванията на епохата и погазването на традиционните хуманистични ориентири. Еталонизиране на новия художествен метод.

ТЕМА 5.

Алтернативната на социалистическия реализъм литература («арестувана литература») като дискурс на  независимото от социалистическата идеология слово. Раждане на социалната антиутопия.

Евгений Замятин – основоположник на социалната антиутопия. Романът „Ние” в координатите на жанра на антиутопията и в контекста на антиутопията на 20 век. Футурологична прогноза и трагична равносметка на революционния експеримент.

ТЕМА 6.

Андрей Платонов – антиутопиите на Платонов „Чевенгур” и „Изкопът” – дръзки предупреждения за катастрофалната същност на съветската утопия. Многообразна дискредитация на химеричната структура. Апокалиптична визия за онтологичния крах на социалистическия свят. Титрологична символика. Антропонимни акценти. Хронотопни антиномии. Уникалният словесен експеримент на Платонов – ключ към художествената убедителност на неговото творчество.

ТЕМА 7.

Михаил Булгаков  и романът му „Майстора и Маргарита” – многопластово произведение, провокиращо разнообразни интерпретации. „Майстора и Маргарита” като философски роман – мит: библейски координати на действието в романа, митологична организация на хронотопа, модална недискретност, многоизмерен синкретизъм, семантична амбивалентност и структурна отвореност, лайтмотивност, двупластова композиция и двоичност на стила. Булгаков – виртуозен майстор на езика и на музикалната театрализация на действието.

ТЕМА 8.

Борис Пастернак  и генералната му проза – романът „Доктор Живаго”. Трагичната съдба на романа и неговия автор. „Доктор Живаго” като епичен роман, противоречащ на трафарета на социалистическата литература. „Доктор Живаго” като митологичен роман, противостоящ на атеистичната инвазия на своето време. Апел към християнските ценности и към разбирането на живота като саможертва. Акцент върху идеята за безсмъртие в творчеството (спасение чрез Логоса) и върху идеята за кенозиса. Основни параметри на историософската концепция на романа. Своеобразната поетика на „Доктор Живаго”

ТЕМА 9.

Александър Солженицин – първооткривател на лагерната тема в руската литература на 20 век.

„Един ден на Иван Денисович” в контекста на руската литература на 20 век и в социален контекст. Компресията на хронотопа – основен постулат в творчеството на Солженицин. „В първия кръг” – роман със сложна историософска концепция и с полифонична композиция. Проблемът за истинския патриотизъм в условията на тоталитарната държавност. „Архипелагът ГУЛАГ” – безпощаден летопис на съветската каторга. Своеобразната визия на Солженицин за ролята на лагера в човешкия живот: аскезата като път към възраждането на личността, а личният стоицизъм – път към всеобщото спасение. „Червеното колело” – колосална епопея за катаклизмите на руската история.

Литература по XIX век:

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

1. 1.     Руска литература ХІХ и ХХ век (университетски учебник). Пловдив, 2002. Изд. къща “Хермес”.
2. 2.     История русской литератур, ХІХ века. 1800-1830-ые годы, под ред. В. Н. Анош­ки­­­ной и С. М. Петрова, М., 1989.
3. 3.     История русской литературы ХІХ века. Вторая половина, ред. Проф. Н. Н. Ска­­тов, М., 1987, 1990.
4. 4.     Историа русской литературы, в 4 томах, изд. АН СССР, т.т. 2, 3, 4. Л., 1981 – 1983.
5. 5.     История всемирной литературы, т.т. 6, 7. М., 1989 -1992.
6. 6.     Русские писатели. Биобиблиографический словарь, в 2 томах, под ред. П. А. Ни­ко­лаева. М., 1990.
7. 7.     Развитие реализма в русской литературе, т.т. 1, 2, 3. М., 1972 – 1974.
8. 8.     Манн Ю. В. Поэтика русского романтизма. М., 1976.
9. 9.     Маймин Е. А. Русская философская поэзия. М., 1976.

10. Литературный энциклопедический словарь. М., 1989.

11. История русской драматургий. Вторая половина ХІХ в. – начало ХХ века до 1917 года, отв. Ред. Л. М. Лотман. Л., 1987.

12. Руска литературна класика. Сб. Литературни анализи, кн. І, ІІ, под ред. на П. Т. Троев. С., 1994 – 1995.

13. Гачев Г. Д. Образ в русской художественной культуре. М., 1981.

14. Бердяев Н. А. Русская идея. В: Сб. О Русии и русской философской культуре. М., 1990.

15. Троев П. Руският роман от първата половина на ХІХ в. С., 1990.

16. Анчев А. Руският роман от втората половина на ХІХ в. С., 1986.

17. Мережковски Д. Вечните спътници. С., 1993.

18. Лотман Ю. Поетика. Типология на културата. С., 1990.

19. Лотман Ю. Култура и информация. С., 1992.

 

ЛИТЕРАТУРА ЗА ОТДЕЛНИТЕ АВТОРИ:

 

А.  С.  П У Ш К И Н

1. 1.     Белинский В. Г. Статьи о класиках. М., 1973.
2. 2.     Бурсов Б. И. Судьба Пушкина. Л., 1986.
3. 3.     Бочаров С. Г. Поэтика Пушкина. М., 1974.
4. 4.     Димитров Л. “Четвероевангелие” от Пушкин. (Опит за изучение на драматургичния цикъл “Малки трагедии”). София, 1999. Изд. “Факел”.
5. 5.     Лотман Ю. М. Роман А. С. Пушкина “Евгений Онегин”. Коментарий. В: Сб. Ю. М. Лотман. Пушкин. Санкт-Петербург, 1997.
6. 6.     Манолакев Х. Текст и граници. А. С. Пушкин и неговите “Повести на Белкин”. София, 2001. Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”.
7. 7.     Рассадин С. Драматург Пушкин. М., 1977.
8. 8.     Степанов Н. Л. Лирика Пушкина. М., 1974.
9. 9.     Степанов Н. Л. Проза Пушкина. М., 1962.

М.  Ю.  Л Е Р М О Н Т О В

1. Коровин В. И. Творческий путь Лермонтова. М., 1973.
2. Лермонтовская энциклопедия, гл. ред. В. А. Мануилов. М., 1981.
3. Логиновская Е. Поэма М. Ю. Лермонтова “Демон”. М., 1977.
4. Максимов Д. Поэзия Лермонтова. Л., 1959.
5. Удодов В. Т. Роман М. Ю. Лермонтова “Герой нашего времени”. М., 1989.
6. Эйхенбаум Г. И. Статьи о Лермонтове. М., 1961.

Н.  В.  Г О Г О Л

1. Золотуский И. Гоголь. М., 1984.
2. Манн Ю. Поэтика Гоголя.М., 1978, 1988.
3. Смирнова Е. А. Поэма Гоголя “Мертвые души”. Л., 1987.
4. Елистратова А. А. Гоголь и проблемы западноевропейского романа. М., 1972.
5. Машинский С. Художествены мир Гоголя. М., 1979.
6. Мочульский К. В. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловев. М., 1995.
7. 7.     Троев П. Гогол. С., 1981.

И.  С.  Т У Р Г Е Н Е В

1. 1.     Батюто А. И. Тургенев – романист. Л., 1972.
2. 2.     Маркович В. М.  И.С.Тургенев и русский реалистический роман ХІХ века. /1830-1850 г.г./. Л., 1982.
3. 3.     Шаталов С. Е. Художествены мир Тургенева. М., 1979.
4. 4.     Пустовойт П. Г. Тургенев и русский реалистический роман ХІХ в. Л., 1982.
5. 5.     Германов Г. Тургенев. С., 1980.
6. 6.     Анчев А. И.С.Тургенев. Поетика и естетика. С., 1984.

Ф.  М.  Д О С Т О Е В С К И

1. Бахтин М. Проблеми на поетиката на Достоевски. С., 1976.
2. Бурсов Б. И. Личность Достоевского. Л., 1974.
3. Белов С. В. Роман Достоевского “Преступление и наказание”. М., 1985.
4. Бердяев Н. Мирогледът на Достоевски. С., 1992.
5. Ветловская В. Е. Поэтика романа Достоевского “Братья Карамазовы”. Л., 1977.
6. Гросман Л. Поетиката на Достоевски. София, 1996. Изд. “ТИЛИА”.
7. Днепров В. Идеи, страсти, поступки /из художественного опыта Досто­ев­с­ко­го/. Л., 1978.
8. Кантор В. “Братья Карамазовы” Достоевского. М., 1983.
9. Карякин Ю. Самообман Раскольникова. М., 1976.
10. Кирпотин В. Я. Мир Достоевского. М., 1983.
11. Кудрявцев Ю. Г. Три круга Достоевского. М., 1979.
12. Лоский Н. О.  Бог и мировое зло. М., 1994.
13. Мочульский К. В. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловьев. М., 1995.
14. Нейчев Н. Ф. М. Достоевски – Тайнствената поетика. Пловдив, 2001. Изд. “Макрос”.
15. Стоянов Цв. Геният и неговият наставник. С., 1978.
16. Фридлендер Г. М.  Достоевский и мировая литература. Л., 1983.

Л.  Н.  Т О Л С Т О Й

1. Шкловски В. Я.  Лев Толстой. С., 1971.
2. Эйхенбаум Б. И. Лев Толстой. Семидесятые годы. Л., 1974.
3. Бочаров С. Г. Роман Л. Н. Толстого “Война и мир”. М., 1978.
4. Халиев В. Е., Корнилов С. И. Роман Л. Н. Толстого “Война и мир”. М., 1983.
5. Камянов В. Поэтический мир эпоса. М., 1978.
6. Купреянова Е. Н. Эстетика Л. Н. Толстого. М., 1966.
7. Баева Э. Г. Из истории русского романа ХІХ в. М., 1984.
8. Бочева М. Лев Толстой. С., 1982.
9. Мотылева Т. Л. О мировом значении Толстого. М., 1957.

А.  П.  Ч Е Х О В

1. Бялы Г. Чехов и русский реализм. Л., 1981.
2. Бердников Г. А.  А.П.Чехов. Идейные и творческие искания. М., 1984.
3. Катаев В. Г. Проза Чехова: проблемы интерпретации. М., 1979.
4. Линков В. Я. Художественый мир прозы Чехова. М., 1982.
5. Зингерман Б. И. Время в пиесах Чехова В: кн. Очерки истории драмы ХХ века. М., 1979.
6. Семанова М. Л. Чехов – художник. М., 1976.
7. Троев П. Чехов. С., 1985.

Литература по XX век:

1. История русской литературы., Ленинград, 1983, т.4;
2. Волков А.А.Русская литература ХХ века (дооктябрьский период);
3. Кулешов Ф.И. Лекции по истории русской литературы к.19-ого – нач.20-ого века. Минск, 1976;
4. Из истории русского реализма к. 19-ого – нач.20-ого века. Под редакцией А.Г.Соколова. М., 1986г.;
5. История русской советской литературы (1917 – 1940гг.) под ред.А.И.Метченко и С.М.Петрова. М., 1980.;
6. Современная русская советская литература (50- 80-ые гг.) под ред. А.Бочарова и Г.Белой. Ч.1, 2. М., 1987.;
7. История русской советской поэзии (1941 – 1980гг.). Ленинград, 1984.;
8. Литературно-эстетические концепции в России  к. 19-ого – нач. 20-ого века. М., 1975.;
9. Филиппов Г.В. Русская советская философская поэзия. Л-д., 1984.;
10. Казак, Волфганг. Енциклопедия на руската литература на ХХ век. С., 1996.
11. Руска литература на 19 и 20 в. Учебник за ВУЗ. Изд-во на СУ “Климент Охридски”, С., 2002.;
12. Николаев П.А. Русские писатели 20-го века. Биографич.справочник. М., 2000.;
13. Русская литература 20-го века. Большой уч.справочник. М., “Дрофа”, 2000.;
14. Русская литература ХХ-го века в зеркале критики. Хрестоматия. “AKADEMIA”, М.-СПб., 2003.;
15. Русские писатели. Биобиблиографический словарь. Ч.1,2. М., 1990.;
16. Руска литературна класика. Под ред. на П.Троев. т.3,4. С., 1996 -98г.;
17. Лихачов Дм. Култура и съвременност. С., 1987.;
18. Жолковский А.К. Блуждающие сны. М., 1994.;
19. Гаспаров М.Б. Литературные лейтмотивы. М., 1993.;
20. Перечитывая заново. Сб.ст. М., 1989.;
21. Избавление от миражей. Сб.ст. М., 1990.;
22. Тодоров, Цветан. На предела. С., 1994.;
23. Ликова, Розалия. Проблеми на европейския символизъм. С., 1984.;
24. Казакова, Светлана. Руски модернизъм. Авангард. Шумен, 1993.
25.   Электронная библиотека современных литературных журналов России “Журнальный зал” : http://magazines.russ.ru/;
26. Энциклопедия футуризма: http://www.futurism.ru;
27.  Поэзия авангарда (тексты, исследования и материалы): http://avantgarde.narod.ru;
28. Электронная библиотека Ал.Белоусенко: http://www.belousenko.com/;
29. Современная русская литература с Вячеславом Курицыным: http://www.guelman.ru/slava/kursb2/7.htm;
30. Фергасов, Фатех. Литературная жизнь: http://www.pseudology.org/Literature/;
31. Скоропанова И.С. Русская постмодернистская литература: http://yanko.lib.ru/books/cultur/skoropanova-russ-postmodern-lit.htm;
32. Егорова Л.П., Чекалов П.К. История русской литературы ХХ в.: http://teneta.rinet.ru/rus/ee/egorova-lp_chekalov-pk_historia_russkoi_literatury.html;
33. Каталог. Историко-литературное издание.: http://www.litcatalog.al.ru/periodics/peri.html;
34. Постмодернизм. Энциклопедия: http://yanko.lib.ru/books/encycl/post_mod_encyclop_all.html#_Toc16546362;
35. Топос. Литературно-философский журнал: http://www.topos.ru/article/2155