Преподаватели: Доц. д.ф.н. Николай Нейчев
Гл. ас. Илонка Георгиева
Вид на дисциплината: Задължителна
Форма на обучение: Задочна
Година: II
Семестър: IV
Хорариум: Лекции – 15; Семинарни занятия – 15
Кредити: 5
Методи на оценяване: изпит
Формиране на оценката на придобитите знания и умения: Форми на текущ контрол 30% Самостоятелна работа 40% Резултати от изпита 60%
Анотация по руска литература на XIX век: Първата част на курса (Руска литература на ХІХ век) обхваща един от най-важните и значителни периоди от развитието на руската литература от началото до края на 19-ти век. Тя включва художествените постижения на такива творци на словото като Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Тютчев, Достоевски, Толстой и Чехов, без които не може да се представи световния литературен процес, включително и развитието на националната ни литература от Възраждането до днес.
Цели са също анализиране в дълбочина на върховите явления в творчеството на такива колосални писатели като А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. В. Гогол, И. С. Тургенев, Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой, А. П. Чехов и разкриване на тяхната уникална поетика. взаимоотношението на творчеството им с развоя на световния литературен процес.
Значима операционна цел, която е в тясна връзка със специфичните изисквания на специалността, е запознаване на студентите с взаимодействието на руската класическа литература от „златния век” със значимите постижения на руската литература от „сребърния век” (ХХ век), така и със западноевропейския литературен и културен процес.
Анотация по руска литература на XX век: Втората част на дисциплината (“Руска литература на ХХ век”) е посветена на изучаването развоя на руската литература през ХХ век и има за цел да ги запознае както с историческото развитие на литературно-естетическия процес в Русия и Съветския съюз през ХХ век, така и със спецификата на отделни феномени и артефакти, нямащи аналог в световната литература. Освен това курсът лекции и семинари трябва да даде знания и възможност на студентите да впишат новата руска литература както в контекста на европейската цивилизация, така и в уникалния контекст на руската култура, да открият нейната приемственост по отношение на хуманистичните традиции на “златния” ХІХ век, но също и да откроят принципно новите тенденции и насоки в художественото съзнание на епохата, дръзките новации в областта на поетичната форма и поетичното слово, да маркират разместването на ценностните пластове и смяната на философско-естетическите парадигми.
Почти половината от обема на изучаваната литература съставляват текстове, създадени през т.нар. “Сребърен век” – един уникален и ренесансов по своята реформаторска и синтетична природа феномен на културата. Представените автори и текстове са подбрани така, че да бъдат презентативни за калейдоскопичната картина на мирогледни и естетически новации през този период. Литературата, създадена след 1917 г. е представена като два антитетични дискурса, вписани в двете култури, съществуващи в Русия през този период – идеологизираната социалистическа култура и алтернативната й независима и демократична култура.
Методи и форми на обучение: лекции, индивидуални консултации.
Методи и форми на оценяване на студентите: тест, устен изпит, разработване на есета и други писмени работи.
Критерии за оценяване: степен на усвояване на съдържанието на отделните теми и подтеми, включени в настоящата учебна програма, преценка на достигнатото ниво при самостоятелния и творчески анализ на литературния материал.
Форми на оценка: тест, устен изпит, курсова работа.
Структура на изпита: 20% от теста; 30% от курсова работа; 50% устен изпит.
Програма на лекционния курс по руска литература на XIX век:
ТЕМА № 1: НАЦИОНАЛНО СВОЕОБРАЗИЕ И СВЕТОВНО ЗНАЧЕНИЕ НА РУСКАТА КЛАСИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА.
Руската литература от 19-ти век в контекста на глобалните социално-исторически, културни, философски и религиозни концепции на Източната и Западната Цивилизация като два различни типа менталност. Епохата преди и след Петър Първи. Характеристика на руския 19-ти век. Руската идея, месианизъм и есхатологизъм. Универсални антиномии. Руската литература на 19-ти век като теодицея и антроподицея и като адекватно отражение на “източната” душа.
Поетика на руската класическа литература. От подражание на западноевропейския естетически модел до творческо самосъзнание и създаване на самостоятелен и съвършено уникален художествен образ на света. Тематично и жанрово своеобразие на художествения модел. Символика. Преодоляване на установените повествователни модели и представи за автора и героя. Проблемът за личността на героя-протагонист като безкрайна духовно-екзистенциална загадка. Специфичната роля и съдбата на жената в руската литература. 19-ти век – като век на руския роман. Откриване на полифоничния роман, на романа-епопея, на романа в стихове, на метаромана; както и на магическия и литургичен реализъм, на потока на съзнанието, на подводното течение и влиянието им върху световния литературен процес.
ТЕМА № 2: А. С. ПУШКИН ( 1799 – 1837).
Енциклопедичното, протеистичното и онтологическото начало в творчеството на Пушкин. Родоначалник на руската класическа литература. Поемите на Пушкин: Народно-фолклорното начало в “Руслан и Людмила” Проблемът за свободата в “Цигани”. Съдбата на “малкия човек” и полифоничното начало в “Медния конник”.
Драматургия: “Борис Годунов” и шекспиризацията на действителността у Пушкин. “Малки трагедии” и човешките страсти.
“Евгений Онегин” като “енциклопедия на руския живот”. Проблемът за “излишния човек”. Онегин и Татяна – социално-философска и психологическа същност на образите. Причини за духовното разминаване в романа. Отказът на Татяна и гледните точки на Белински и Достоевски. Поетика и композиция на романа.
ТЕМА № 3: М. Ю. ЛЕРМОНТОВ (1814 – 1841).
Лирика и лирически герой на Лермонтов. Религиозни мотиви, избраничество и вестничество. Демоничното в лириката на поета. Социални мотиви и темата за родината. Философска лирика. Религиозно-метафизичното начало в Лермонтовата лирика. Любовна лирика. Характер на любовното чувство у Лермонтов.
Поеми на Лермонтов. “Демон” – характер на демоничното. Темата за нравственото възкресение на падналия ангел и сотириологичният проблем. Символика в поемата.
“Герой на нашето време” – проблематика и поетика. Проблемът за “излишния човек” в романа, за двойничеството, за свободата и фатума. Романът като „история на душата”.
ТЕМА № 4: Н. В. ГОГОЛ ( 1809 – 1852).
Н. В. Гогол – творчество и съдба. Митопоетическа картина на света. Характер на демоничното. “Вий” – изпитание на човешкото. Всевиждащото око. Петербург: Човекът-вещите-знаците в “Петербургски повести”. Същност на фантастичния реализъм. Гоголевата концепция за “малкия човек”. Повестта “Шинел” – нива на смислова интерпретация. Героят на Гогол: между светостта и демонизма.
Драматургия: “Ревизор”. Символика и поетика.
“Мъртви души” – като върховно постижение в Гоголевото творчество. Особености на композиционния замисъл. Жанрова природа на творбата. “Мъртви души” като поема за спасението. Литургичен реализъм и символика. Загадката “Чичиков”. “Мъртви души” в контекста на руския класически роман. Традицията на Гогол в руската и световната литература.
ТЕМА № 5: И. С. ТУРГЕНЕВ ( 1818 – 1883).
Типология на Тургеневия идеен роман. Поетика и проблематика. За “излишните” и “новите” хора в творчеството на Тургенев: “Рудин”, “Дворянско гнездо”, “В Навечерието”, Бащи и деца”. За хамлетовския и донкихотовския тип мислене и поведение в творчеството на Тургенев. Феноменът “разночинство” и философско-нравствена същност на понятието “нихилизъм”. Пушкиново начало при изграждане на женките образи. Характер и функция на любовното чувство у Тургенев. Тургеневата проза като нов етап в развитието на руския роман от втората половина на 19-ти век.
ТЕМА № 6: Ф. М. ДОСТОЕВСКИ ( 1821 – 1881).
Жизнен и творчески път. Каторгата и “свещената болест” в творческата мисия и духовното подвижничество на Достоевски.
Тайнствената поетика на Петокнижието като художествено проявление на съборния принцип. Философия на метаромана – типология, проблематика и архитектоника.
“Престъпление и наказание” в контекста на Петокнижието. Поетика: агиографска, храмова и литургична доминанта в романа. Социална, идейно-философска и нравствено-религиозна проблематика на творбата. Кой е Расколников? Идеята на героя. Идеята за “златния век” – “за” и “против”. Мисията на Соня Мармеладова. Нива и хоризонти на идейно-смислова интерпретация. Образно-символични редове в романа. “Разкриването на човека в човека” като разкриване на неговия “образ и подобие Божие”.
“Братя Карамазови” – проблематика и поетика. Уникалност на доминантна система на творбата. “Pro” и “contra” в романа. Идеята на Иван Карамазов. Великият инквизитор, Христос и проблемът за свободата. Идея и мисия на стареца Зосима. Альоша Карамазов – “руският инок”. Детето в романа и темата за “синовната святост”. Проблемът за справедливото и несправедливото наказание. Времепространствен континуум в романа. Символика.
Световно значение и мисия на Достоевски в духовната култура на човечеството.
ТЕМА № 7: Л. Н. ТОЛСТОЙ ( 1828 – 1910).
Жизнен и творчески път. Нравствено-духовни и идейни особености на художествения свят на писателя от Ясна поляна. Специфичност на поетиката.
“Война и мир” – проблематика и поетика. Идеен спектър в романа-епопея: “наполеоновско” и “кутузовско” начало; “изкуственият” и “естественият” човек; индивидуалният разум и народното колективно безсъзнателно; западната цивилизация и източната култура на духа; духовно-нравствените търсения на Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова – път от безверието, лутането и страданието към вярата и истинския живот. “Порода” Болконски, Ростови и Курагини. “Земни” и “небесни” герои във “Война и мир”. Наташа Ростова като въплъщение на живия живот. Пушкиновият архитип “Татяна” у Толстой. Пиер Безухов и проблемът за егоизма и световното начало в романа. Кръгът и окръглянето във “Война и мир” /Платон Каратаев – въплъщение на руския народностен дух/. Жанр и композиция на “Война и мир”. Символика.
“Анна Каренина” – проблематика и поетика. Трагедията на Анна Каренина и проблемът за любовта и щастието. “Живот за себи си” и “живот за другите” в романа. Духовно-нравствените търсения на Константин Левин. Психологизъм и поток на съзнанието в романа. Символика.
Световно значение на на Лев Толстой. Приносът на граф Толстой в задълбочаване съвестта на човечеството.
ТЕМА № 8: А. П. ЧЕХОВ ( 1860 – 1904).
Разпад на художествената идей в крупен план. Красотата на обикновения живот и “пошлостта на пошлия човек”.
Чехов – майстор на късия разказ. Животът на “малкия човек” във фарс и като трагедия /”Смъртта на чиновника”, “Дебелият и тънкият”, “Хамелеон”, “Унтерофицер Пришибеев”; “Мъка”, “Ванка”, “Храненици” и др./
Поетика и проблематика на Чеховата повест. Драмата на интелигента в повестите на Чехов: “Дуел”, “Йонич”, “Черният монах”, “Палата №6”, “Архиерей”, “Годеница”. “Дамата с кученцето” и “Анна Каренина” в решение на проблема за щастието. Форми на художественото обобщение. Музикална форма на композицията на Чеховата повест. Характер и функция на художествения детайл у Чехов. Символика.
Новаторство на драматурга Чехов. Характер на драматичния конфликт. “Чайка” и проблемите за изкуството и реализацията на човека. “Вуйчо Ваньо” и проблемът за смисъла на преживения живот. “Вишнева градина” и опразването на “дворянските гнезда”. Подводно течение в Чеховата драма.
Влияние на Чеховото новаторство в прозата и драматургията върху съвременния световен литературен процес.
Програма на семинарните занятия по руска литература на XIX век:
І-во УПРАЖНЕНИЕ (2 часа):
Встъпление. Цели и задачи на упражненията. Методически указания. Форми на обучение и контрол.
Руската литература от 19-ти век в контекста на глобалните социално-исторически, културни, философски и религиозни концепции на Източната и Западната Цивилизация като два различни типа менталност. Епохата преди и след Петър Първи. Характеристика на руския 19-ти век. Универсалиите-антиномии: Север – Юг; Петербург – Москва; Цивилизация – Природа; Разсъдък – Интуиция; Съзнателно – Безсъзнателно; Вяра – Безверие.
Руската класическа литература – от подражание на западноевропейския естетически модел до творческо самосъзнание и създаване на самостоятелен и съвършено уникален художествен образ на света. Руската идея, месианизъм и есхатологизъм. Руската литература на 19-ти век като теодицея и антроподицея и като адекватно отражение на “източната” душа.
Поетика на руската класическа литература. Тематично и жанрово своеобразие на художествения модел. Етико-философска, религиозна проблематика и символика. 19-ти век – като век на руския роман. Откриване на полифоничния роман, на романа-епопея, на романа в стихове, на метаромана; както и на магическия реализъм, на потока на съзнанието, на подводното течение и влиянието им върху световния литературен процес.
ІІ-ро УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): А. С. ПУШКИН ( 1799 – 1837).
Поемата “ЦИГАНИ” в контекста на т. нар. “южни поеми” на А. С. ПУШКИН. Новаторство на поетиката и проблематиката. Типология на романтичния герой. Образът на Алеко и темата за “излишния човек”. Идейно-философско съдържание на поемата: проблемът за индивидуалното и колективното начало, свободата и отговорността, престъплението и наказанието, волята и фатумът. Възможно ли е щастието за “цивилизования” и за “природния” човек? Нива на интерпретация. Концепцията на ПУШКИН за онтологичната функция на жената и “женското начало” в съдбата на Универсума.
Поемата “МЕДНИЯТ КОННИК” – проблеми на поетиката, художествения метод и жанровата специфика.
Съдбата на “малкия човек” и образът на Петър Велики – двойнственост на авторската оценка. Тълкуване на социално-философската проблематика и библейската символика в поемата.
ІІІ-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН” като “енциклопедия на руския живот”.
Поетика на “свободния роман” – опит за преодоляване на литературността. Композиция, сюжет, система на т. нар. “лирически отклонения”, структура на “онегиновската строфа”. Как “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН” задава формулата на руския тип роман?
Персонажна сестема. Личността на Онегин като духовна и екзистенциална тайна (преодоляване на романтичната монологичност чрез разноречивост при оценките и гледните точки към героя).
Проблемът “преждевременна старост на душата” и възможността за нравственото възкресение на героя чрез страданието и любовта.
Образът на Татяна като идеално въплъщение на “руската душа”. Причини за любовното разминаване в романа.
ІV-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): М. Ю. ЛЕРМОНТОВ (1814 – 1841).
Поемите на М. Ю. ЛЕРМОНТОВ “ДЕМОН” и “МЦИРИ”. Творческа история, поетика и проблематика на творбите. Характер на демоничното в лириката на ЛЕРМОНТОВ. Метафизични аспекти на сотирологичната проблематика в поемата “ДЕМОН”. Образът на Тамара като въплъщение на основните опозиции в Лермонтовата лирика: земя – небе, ангелско – демонично, телесно – духовно, грях – пречистване. Символика в поемата.
Поемата “МЦИРИ” като последна класическа романтична поема в руската литература. Характер на идейно-религиозния конфликт от гледна точка на “естествения човек”. Проблемът за свободата на личността като основен принцип на човешкото достойнство и ролята на фатума.
V-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ” – начало на философско-психологическата традиция в руската романистика.
“ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ” като роман за “историята на душата” – проблематика, поетика и символика. Проблемът за “излишния човек” в романа, за двойничеството, за любовта, за вярата в свободата и предопределението.Образът на Печорин като неизчерпаема психологическа и философска загадка.
Стереоскопичност в композицията. Несъответствие между фабула и сюжет. Антропоморфна структура на творбата. Лермонтовият психологизъм – в преддверието на “диалектиката на душата” у Толстой и Достоевски..
VІ-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): Н. В. ГОГОЛ ( 1809 – 1852) – “ПЕТЕРБУРГСКИ ПОВЕСТИ”.
Поетика на цикъла. Човекът – вещите – знаците. Образът на Петербург в “НЕВСКИ ПРОСПЕКТ”. Темата за лудостта и спасението – “ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЛУД”. Творчеството като грях и изкупление – “ПОРТРЕТ”. Гоголевата концепция за “малкия човек”. Повестта “ШИНЕЛ” – проблеми на смисловата интерпретация. Героят на ГОГОЛ: между светостта и демонизма. Характер на Гоголевата гротеска. Н. В. ГОГОЛ – основоположник на “магическия реализъм” в световната литература – анализ на повестта “НОС”.
VІІ-мо УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “МЪРТВИ ДУШИ” – синтез на Гоголевия творчески гений.
Символика на вещите и жестовете. Антропоморфизъм и дезантропоморфизъм. Домът – Пътят – Пътникът в “МЪРТВИ ДУШИ”. Особености на композиционния замисъл. Герой – Автор – Разказвач. Жанрова природа на творбата и смисълът на лирическите отстъпления в нея.
Идейно-философска и нравствено-религиозна същност на творбата. Тайната “Чичиков”. Поемата “МЪРТВИ ДУШИ” в контекста на руския класически “роман”.
Традицията на Н. В. ГОГОЛ в руската и световната литература.
VІІІ-мо УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): И. С. ТУРГЕНЕВ ( 1818 – 1883).
Романистиката на И. С. ТУРГЕНЕВ (анализ на “В НАВЕЧЕРИЕНО” или “БАЩИ И ДЕЦА” ).
Типология на Тургеневия идеен роман. Поетика и проблематика.
За “излишните” и “новите” хора в творчеството на ТУРГЕНЕВ. За хамлетовския и донкихотовския тип мислене и поведение в творчеството на ТУРГЕНЕВ. Феноменът “разночинство” и философско-нравствена същност на понятието “нихилизъм”. Загадъчността в образа на Базаров.
Пушкиново начало при изграждане на женките образи. Характер и функция на любовното чувство у ТУРГЕНЕВ.
Тургеневата проза като нов етап в развитието на руския роман от втората половина на 19-ти век.
ІХ-то УПРАЖНЕНИЕ (3 часа ): Ф. М. ДОСТОЕВСКИ ( 1821 – 1881).
Романът “ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” на Ф. М. ДОСТОЕВСКИ -проблематика и поетика.
“ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” в контекста на Петокнижието. Поетика: агиографска, храмова и литургична доминанта в романа. Социална, идейно-философска и нравствено-религиозна проблематика на творбата.
Кой е Расколников? Идеята на героя. Проблемът за греха, изкуплението и духовното възкресение. “Историята на душата” – от човекобога до Богочовека. Идеята за “златния век” – “за” и “против”. Мисията на Соня Мармеладова.
Нива и хоризонти на идейно-смислова интерпретация. Образно-символични редове в романа: проблемът за херменевтичния прочит и за “полифоничното” и “монологичното” начало у ДОСТОЕВСКИ. Двойничество, разум и интуиция в романа. “Разкриването на човека в човека” като разкриване на неговия “образ и подобие Божие”.
Х-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): Ф. М. ДОСТОЕВСКИ – “БРАТЯ КАРАМАЗОВИ”.
“БРАТЯ КАРАМАЗОВИ” – проблематика и поетика. Уникалност на доминантната система на творбата от гледна точка на ”петокнижния” цикъл. “Pro” и “contra” в романа. Идеята на Иван Карамазов. Великият инквизитор, Христос и проблемът за свободата.
Идея и мисия на стареца Зосима. Альоша Карамазов – “руският инок”. Темата за страданието и духовното прераждане (образът на Митя Карамазов). Функция на демоничните персонажи.
Детето в романа и темата за “християнското” и “случайното” семейство. Проблемът за “синовната святост”; за справедливото и несправедливото наказание.
Времепространствен континуум в романа. Символика.
“БРАТЯ КАРАМАЗОВИ” като синтез на художествените, идейно-философските и нравствено-религиозните търсения на ДОСТОЕВСКИ.
ХІ-то УПРАЖНЕНИЕ (3 часа): Л. Н. ТОЛСТОЙ ( 1828 – 1910).
Романът на Л. Н. ТОЛСТОЙ “ВОЙНА И МИР” като анализ и синтез на света.
Проблематика и поетика на творбата. Идеен спектър в романа-епопея: “наполеоновско” и “котузовско” начало; “изкуственият” и “естественият” човек; индивидуалният разум и народното колективно безсъзнателно; западната цивилизация и източната култура на духа; духовно-нравствените търсения на Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова – път от безверието, лутането и страданието към вярата и истинския живот.
“Порода” Болконски, Ростови и Курагини. “Земни” и “небесни” герои във “Война и мир”. Наташа Ростова като въплъщение на живия живот. Пушкиновият архитип “Татян” у Толстой. Пиер Безухов и проблемът за егоизма и световното начало в романа.
Кръгът и окръглянето във “Война и мир” (Платон Каратаев – въплъщение на руския народностен дух). Жанр и композиция на “Война и мир”. Символика.
Концепцията на ТОЛСТОЙ за философията на историята.
ХІІ-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “АННА КАРЕНИНА” – проблематика и поетика.
Трагедията на Анна Каренина и проблемът за любовта и щастието. “Живот за себи си” и “живот за другите” в романа.
Духовно-нравствените търсения на Константин Левин за смисъла на човешкия живот.
Иновации в областта на поетиката: психологизъм и “поток на съзнанието“; “АННА КАРЕНИНА” като “семеен роман” от нов тип. Символика.
Световно значение на ЛЕВ ТОЛСТОЙ. Приносът на ТОЛСТОЙ в задълбочаване съвестта на човечеството.
ХІІІ-то УПРАЖНЕНИЕ ( 2 часа ): А. П. ЧЕХОВ ( 1860 – 1904).
Прозата на А. П. ЧЕХОВ (обсъждане на няколко подбрани разказа и повести).
Обиграване на основни мотиви в руската класическа литература (от Пушкин до Толстой) в малките разкази на ЧЕХОВ: красотата на обикновенния живот, “пошлостта на пошлия човек”, животът на “малкия човек” и пр. Поетика на комичното в късия разказ на ЧЕХОВ.
Специфика на Чеховата повест. Характер на детайла, сюжета, композицията, конфликта в повестите “ЙОНИЧ”, “ЧЕРНИЯТ МОНАХ”, “АРХИЕРЕЙ”, “ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО” и др.
Поетика на “безкрайно малките величени” и глъбинна символика на Чеховия художествен свят. Разпад на художествената идей в крупен план.
ХІV- то УПРАЖНЕНИЕ ( 2 часа ): Драматургията на ЧЕХОВ като нов етап в развитието на световната модерна театрална идеография. Анализ на пиесите “ЧАЙКА” и “ВИШНЕВА ГРАДИНА”.
Трагедията на съвременния човек и кризата на изкуството. Мечтата по изгубената “обща идея” и колективния смисъл на битието, което намира своето потвърждение в художествения свят на ЧЕХОВ. Опразването на “дворянските гнезда” като предчуствие за края на старата руска култура.
Поетика на Чеховата драматургия. Характер на драматургечния диалог и конфликт. Анализ на типичните персонажи, образи, символи, жестове и ситуации в пиесите на ЧЕХОВ. Същност на т. нар. “подводно течение” в Чеховата драма. Паралел с модерния западноевропейски театър.
Програма на лекционния курс по руска литература на XX век:
ТЕМА 1.
„Сребърният век” на руската култура и възникването на модернизма като особен феномен на „краевековието”. Водещи модернистични парадигми в руското изкуство.
Руският символизъм в контекста на руския Сребърен век и в европейски контекст. Платонизмът, ницшеанството и теократичната утопия на Владимир Соловьов – инициации на историософската концепция на руския символизъм. Творческата еволюция на Александър Блок в контекста на руския символизъм. Романтико-мистичен характер на ранните стихове на блок (“Ante lucem”). Софийната символика и мистичните измерения на любовта, поетиката на контрастите и есхатоса в „Стихове за Прекрасната Дама», „Непознатата”, Възмездие”.
ТЕМА 2.
Философско-естетическа парадигма на акмеизма. Агностицизмът, емпиризмът и кларизмът – основни мирогледни принципи. Акмеизмът – лирична инвентаризация на реалния земен свят, залагаща на „прекрасната яснота”. Реабилитация на телесната, материална природа на словото. Побратимяване с пространствените изкуства. Културата и паметта в йерархията на акмеистичните ценности.
Анна Ахматова и нейният „единен лиричен роман”. Николай Гумильов – поет на романтизираната мъжественост. Метафизика на странстването и романтичен естетизъм в творчеството на Гумильов. Осип Манделщам – „пасеист и пророк”, поет на културно-историческите реминсценции и на високите интелектуални визии.
ТЕМА 3.
Футуризмът – емблемата на руския авангард. Програмни манифести и алманаси на руския футуризъм; идейната еклектика и разногласие между групировките на кубофутуристите (В. Хлебников, А. Кручоних, В. Каменски, Д. и Н. Бурлюк, В. Маяковски, Е. Гуро), егофутуристите (И. Северянин, И. Игнатиев, В. Гнедов), „Мецанин на поезията” (В. Шершеневич, Р. Ивнев); „Центрофуга” (Б. Пастернак, Н. Асеев, С. Бобров). „Сдвигът” – метапохватът на футуристите. „Самовитото слово” и „заумният език” в естетическата утопия на футуризма. Проекции на футуристичната поетика върху формалистката литературна теория.
Владимир Маяковски и руският футуризъм. Футуристичната антропология на ранното творчество на Маяковски („Владимир Маяковски”, „Облак в гащи”, „Флейта – гръбнак”, „Война и мир”, „Човек”). Рецепциите на ницшеанството и неоромантизма в трактовката на лирическия герой. Програмният характер на „Облак в гащи Условна, хиперболична образност и експресивен изказ. Пиесите на Маяковски в координатите на футуристичната драма.
ТЕМА 4.
Формиране на монистичната концепция на съветската литература и налагане на новия канон на социалистическия реализъм. Нормативни изисквания на социалистическия („утопичен”) реализъм. Артикулирането на мита за новородения съветски човек чрез образа на новия положителен герой в съветската литература. Налагане на нов тип (войнстващ) хуманизъм и идеологически позитивизъм. Проблемът за социалния подбор, за пригодността на човешкия материал към изискванията на епохата и погазването на традиционните хуманистични ориентири. Еталонизиране на новия художествен метод.
ТЕМА 5.
Алтернативната на социалистическия реализъм литература («арестувана литература») като дискурс на независимото от социалистическата идеология слово. Раждане на социалната антиутопия.
Евгений Замятин – основоположник на социалната антиутопия. Романът „Ние” в координатите на жанра на антиутопията и в контекста на антиутопията на 20 век. Футурологична прогноза и трагична равносметка на революционния експеримент.
ТЕМА 6.
Андрей Платонов – антиутопиите на Платонов „Чевенгур” и „Изкопът” – дръзки предупреждения за катастрофалната същност на съветската утопия. Многообразна дискредитация на химеричната структура. Апокалиптична визия за онтологичния крах на социалистическия свят. Титрологична символика. Антропонимни акценти. Хронотопни антиномии. Уникалният словесен експеримент на Платонов – ключ към художествената убедителност на неговото творчество.
ТЕМА 7.
Михаил Булгаков и романът му „Майстора и Маргарита” – многопластово произведение, провокиращо разнообразни интерпретации. „Майстора и Маргарита” като философски роман – мит: библейски координати на действието в романа, митологична организация на хронотопа, модална недискретност, многоизмерен синкретизъм, семантична амбивалентност и структурна отвореност, лайтмотивност, двупластова композиция и двоичност на стила. Булгаков – виртуозен майстор на езика и на музикалната театрализация на действието.
ТЕМА 8.
Борис Пастернак и генералната му проза – романът „Доктор Живаго”. Трагичната съдба на романа и неговия автор. „Доктор Живаго” като епичен роман, противоречащ на трафарета на социалистическата литература. „Доктор Живаго” като митологичен роман, противостоящ на атеистичната инвазия на своето време. Апел към християнските ценности и към разбирането на живота като саможертва. Акцент върху идеята за безсмъртие в творчеството (спасение чрез Логоса) и върху идеята за кенозиса. Основни параметри на историософската концепция на романа. Своеобразната поетика на „Доктор Живаго”
ТЕМА 9.
Александър Солженицин – първооткривател на лагерната тема в руската литература на 20 век.
„Един ден на Иван Денисович” в контекста на руската литература на 20 век и в социален контекст. Компресията на хронотопа – основен постулат в творчеството на Солженицин. „В първия кръг” – роман със сложна историософска концепция и с полифонична композиция. Проблемът за истинския патриотизъм в условията на тоталитарната държавност. „Архипелагът ГУЛАГ” – безпощаден летопис на съветската каторга. Своеобразната визия на Солженицин за ролята на лагера в човешкия живот: аскезата като път към възраждането на личността, а личният стоицизъм – път към всеобщото спасение. „Червеното колело” – колосална епопея за катаклизмите на руската история.
Програма на семинарните занятия по руска литература на XX век:
Литература по XIX век:
ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:
- 1. Руска литература ХІХ и ХХ век (университетски учебник). Пловдив, 2002. Изд. къща “Хермес”.
- 2. История русской литератур, ХІХ века. 1800-1830-ые годы, под ред. В. Н. Аношкиной и С. М. Петрова, М., 1989.
- 3. История русской литературы ХІХ века. Вторая половина, ред. Проф. Н. Н. Скатов, М., 1987, 1990.
- 4. Историа русской литературы, в 4 томах, изд. АН СССР, т.т. 2, 3, 4. Л., 1981 – 1983.
- 5. История всемирной литературы, т.т. 6, 7. М., 1989 -1992.
- 6. Русские писатели. Биобиблиографический словарь, в 2 томах, под ред. П. А. Николаева. М., 1990.
- 7. Развитие реализма в русской литературе, т.т. 1, 2, 3. М., 1972 – 1974.
- 8. Манн Ю. В. Поэтика русского романтизма. М., 1976.
- 9. Маймин Е. А. Русская философская поэзия. М., 1976.
10. Литературный энциклопедический словарь. М., 1989.
11. История русской драматургий. Вторая половина ХІХ в. – начало ХХ века до 1917 года, отв. Ред. Л. М. Лотман. Л., 1987.
12. Руска литературна класика. Сб. Литературни анализи, кн. І, ІІ, под ред. на П. Т. Троев. С., 1994 – 1995.
13. Гачев Г. Д. Образ в русской художественной культуре. М., 1981.
14. Бердяев Н. А. Русская идея. В: Сб. О Русии и русской философской культуре. М., 1990.
15. Троев П. Руският роман от първата половина на ХІХ в. С., 1990.
16. Анчев А. Руският роман от втората половина на ХІХ в. С., 1986.
17. Мережковски Д. Вечните спътници. С., 1993.
18. Лотман Ю. Поетика. Типология на културата. С., 1990.
19. Лотман Ю. Култура и информация. С., 1992.
ЛИТЕРАТУРА ЗА ОТДЕЛНИТЕ АВТОРИ:
А. С. П У Ш К И Н
- 1. Белинский В. Г. Статьи о класиках. М., 1973.
- 2. Бурсов Б. И. Судьба Пушкина. Л., 1986.
- 3. Бочаров С. Г. Поэтика Пушкина. М., 1974.
- 4. Димитров Л. “Четвероевангелие” от Пушкин. (Опит за изучение на драматургичния цикъл “Малки трагедии”). София, 1999. Изд. “Факел”.
- 5. Лотман Ю. М. Роман А. С. Пушкина “Евгений Онегин”. Коментарий. В: Сб. Ю. М. Лотман. Пушкин. Санкт-Петербург, 1997.
- 6. Манолакев Х. Текст и граници. А. С. Пушкин и неговите “Повести на Белкин”. София, 2001. Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”.
- 7. Рассадин С. Драматург Пушкин. М., 1977.
- 8. Степанов Н. Л. Лирика Пушкина. М., 1974.
- 9. Степанов Н. Л. Проза Пушкина. М., 1962.
М. Ю. Л Е Р М О Н Т О В
- Коровин В. И. Творческий путь Лермонтова. М., 1973.
- Лермонтовская энциклопедия, гл. ред. В. А. Мануилов. М., 1981.
- Логиновская Е. Поэма М. Ю. Лермонтова “Демон”. М., 1977.
- Максимов Д. Поэзия Лермонтова. Л., 1959.
- Удодов В. Т. Роман М. Ю. Лермонтова “Герой нашего времени”. М., 1989.
- Эйхенбаум Г. И. Статьи о Лермонтове. М., 1961.
Н. В. Г О Г О Л
- Золотуский И. Гоголь. М., 1984.
- Манн Ю. Поэтика Гоголя.М., 1978, 1988.
- Смирнова Е. А. Поэма Гоголя “Мертвые души”. Л., 1987.
- Елистратова А. А. Гоголь и проблемы западноевропейского романа. М., 1972.
- Машинский С. Художествены мир Гоголя. М., 1979.
- Мочульский К. В. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловев. М., 1995.
- 7. Троев П. Гогол. С., 1981.
И. С. Т У Р Г Е Н Е В
- 1. Батюто А. И. Тургенев – романист. Л., 1972.
- 2. Маркович В. М. И.С.Тургенев и русский реалистический роман ХІХ века. /1830-1850 г.г./. Л., 1982.
- 3. Шаталов С. Е. Художествены мир Тургенева. М., 1979.
- 4. Пустовойт П. Г. Тургенев и русский реалистический роман ХІХ в. Л., 1982.
- 5. Германов Г. Тургенев. С., 1980.
- 6. Анчев А. И.С.Тургенев. Поетика и естетика. С., 1984.
Ф. М. Д О С Т О Е В С К И
- Бахтин М. Проблеми на поетиката на Достоевски. С., 1976.
- Бурсов Б. И. Личность Достоевского. Л., 1974.
- Белов С. В. Роман Достоевского “Преступление и наказание”. М., 1985.
- Бердяев Н. Мирогледът на Достоевски. С., 1992.
- Ветловская В. Е. Поэтика романа Достоевского “Братья Карамазовы”. Л., 1977.
- Гросман Л. Поетиката на Достоевски. София, 1996. Изд. “ТИЛИА”.
- Днепров В. Идеи, страсти, поступки /из художественного опыта Достоевского/. Л., 1978.
- Кантор В. “Братья Карамазовы” Достоевского. М., 1983.
- Карякин Ю. Самообман Раскольникова. М., 1976.
- Кирпотин В. Я. Мир Достоевского. М., 1983.
- Кудрявцев Ю. Г. Три круга Достоевского. М., 1979.
- Лоский Н. О. Бог и мировое зло. М., 1994.
- Мочульский К. В. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловьев. М., 1995.
- Нейчев Н. Ф. М. Достоевски – Тайнствената поетика. Пловдив, 2001. Изд. “Макрос”.
- Стоянов Цв. Геният и неговият наставник. С., 1978.
- Фридлендер Г. М. Достоевский и мировая литература. Л., 1983.
Л. Н. Т О Л С Т О Й
- Шкловски В. Я. Лев Толстой. С., 1971.
- Эйхенбаум Б. И. Лев Толстой. Семидесятые годы. Л., 1974.
- Бочаров С. Г. Роман Л. Н. Толстого “Война и мир”. М., 1978.
- Халиев В. Е., Корнилов С. И. Роман Л. Н. Толстого “Война и мир”. М., 1983.
- Камянов В. Поэтический мир эпоса. М., 1978.
- Купреянова Е. Н. Эстетика Л. Н. Толстого. М., 1966.
- Баева Э. Г. Из истории русского романа ХІХ в. М., 1984.
- Бочева М. Лев Толстой. С., 1982.
- Мотылева Т. Л. О мировом значении Толстого. М., 1957.
А. П. Ч Е Х О В
- Бялы Г. Чехов и русский реализм. Л., 1981.
- Бердников Г. А. А.П.Чехов. Идейные и творческие искания. М., 1984.
- Катаев В. Г. Проза Чехова: проблемы интерпретации. М., 1979.
- Линков В. Я. Художественый мир прозы Чехова. М., 1982.
- Зингерман Б. И. Время в пиесах Чехова В: кн. Очерки истории драмы ХХ века. М., 1979.
- Семанова М. Л. Чехов – художник. М., 1976.
- Троев П. Чехов. С., 1985.
Литература по XX век:
- История русской литературы., Ленинград, 1983, т.4;
- Волков А.А.Русская литература ХХ века (дооктябрьский период);
- Кулешов Ф.И. Лекции по истории русской литературы к.19-ого – нач.20-ого века. Минск, 1976;
- Из истории русского реализма к. 19-ого – нач.20-ого века. Под редакцией А.Г.Соколова. М., 1986г.;
- История русской советской литературы (1917 – 1940гг.) под ред.А.И.Метченко и С.М.Петрова. М., 1980.;
- Современная русская советская литература (50- 80-ые гг.) под ред. А.Бочарова и Г.Белой. Ч.1, 2. М., 1987.;
- История русской советской поэзии (1941 – 1980гг.). Ленинград, 1984.;
- Литературно-эстетические концепции в России к. 19-ого – нач. 20-ого века. М., 1975.;
- Филиппов Г.В. Русская советская философская поэзия. Л-д., 1984.;
- Казак, Волфганг. Енциклопедия на руската литература на ХХ век. С., 1996.
- Руска литература на 19 и 20 в. Учебник за ВУЗ. Изд-во на СУ “Климент Охридски”, С., 2002.;
- Николаев П.А. Русские писатели 20-го века. Биографич.справочник. М., 2000.;
- Русская литература 20-го века. Большой уч.справочник. М., “Дрофа”, 2000.;
- Русская литература ХХ-го века в зеркале критики. Хрестоматия. “AKADEMIA”, М.-СПб., 2003.;
- Русские писатели. Биобиблиографический словарь. Ч.1,2. М., 1990.;
- Руска литературна класика. Под ред. на П.Троев. т.3,4. С., 1996 -98г.;
- Лихачов Дм. Култура и съвременност. С., 1987.;
- Жолковский А.К. Блуждающие сны. М., 1994.;
- Гаспаров М.Б. Литературные лейтмотивы. М., 1993.;
- Перечитывая заново. Сб.ст. М., 1989.;
- Избавление от миражей. Сб.ст. М., 1990.;
- Тодоров, Цветан. На предела. С., 1994.;
- Ликова, Розалия. Проблеми на европейския символизъм. С., 1984.;
- Казакова, Светлана. Руски модернизъм. Авангард. Шумен, 1993.
- Электронная библиотека современных литературных журналов России “Журнальный зал” : http://magazines.russ.ru/;
- Энциклопедия футуризма: http://www.futurism.ru;
- Поэзия авангарда (тексты, исследования и материалы): http://avantgarde.narod.ru;
- Электронная библиотека Ал.Белоусенко: http://www.belousenko.com/;
- Современная русская литература с Вячеславом Курицыным: http://www.guelman.ru/slava/kursb2/7.htm;
- Фергасов, Фатех. Литературная жизнь: http://www.pseudology.org/Literature/;
- Скоропанова И.С. Русская постмодернистская литература: http://yanko.lib.ru/books/cultur/skoropanova-russ-postmodern-lit.htm;
- Егорова Л.П., Чекалов П.К. История русской литературы ХХ в.: http://teneta.rinet.ru/rus/ee/egorova-lp_chekalov-pk_historia_russkoi_literatury.html;
- Каталог. Историко-литературное издание.: http://www.litcatalog.al.ru/periodics/peri.html;
- Постмодернизм. Энциклопедия: http://yanko.lib.ru/books/encycl/post_mod_encyclop_all.html#_Toc16546362;
- Топос. Литературно-философский журнал: http://www.topos.ru/article/2155