Езиковите волности на експресията (в руски и български език)

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

 

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра по руска филология

 

 

ЕЗИКОВИТЕ ВОЛНОСТИ НА ЕКСПРЕСИЯТА

(в руски и български език)

 

         Лекционният курс влиза в блока Избираеми езиковедски дисциплини, включени в учебния план на специалност Руска филология (бакалаври, редовно и задочно обучение). Предвиден е за ІІ курс, ІV семестър с хорариум за редовно обучение 30 ч. аудиторна заетост (30/0) и 60 часа самоподготовка (3 кредита), за задочно обучение 15 ч. аудиторна заетост (15/0) и 45 ч. самоподготовка (2 кредита). Форма на завършване – изпит.

 

 

 

АНОТАЦИЯ

 

 

            В центъра на лингвистичния интерес е експресивната функция на езика – наред с репрезентативната, тя свързва субекта и обекта на познание. В различните езици съществуват различни начини за изразяване на емоционалните позиции и реакции на субекта на речта. И даже когато в конкретни езикови системи част от тези начини формално (и функционално) съвпадат, могат да бъдат регистрирани съществени различия в препоръките или действието на нормата, в честотността на явленията, в степента на интензивност на емоционалната реч като цяло. Нерядко това се наблюдава и при близкородствени езици – ярки сигнали за разнотипност дават руският и българският език.

            Акцентите по зададеност на темата падат върху езиковите волности на експресията (на всички езикови нива има прояви на амбивалентност на емоционалния знак), достигащи до своеобразна парадоксалност (много малко, ужасно красив, хубаво до болка…), която има собствени закони (и традиции) и  напоследък не просто набира сили и ресурси в много езици, а демонстрира обособяването на изключително самобитен специализиран езиков маниер за изразяване на силна емоция.

            Лекционният курс е на руски език, включва и представителен корпус от илюстративен материал от двата езика.

            Цели повишаване на общотеоретичната подготовка на студентите и нивото на актуалното практическо владеене на чуждия език в аспектите разговорна реч и превод; осигурява преход към изучаването на теоретична и практическа стилистика.

            Дисциплината завършва с изпит, в рамките на който е предвидено задължително изпълнение на конкретна практическа задача.  

 

 

 

 

ПРОГРАМА

 

 

 

Модул І (Встъпителен)  …………………………………………………………….. (2 часа)

 

  1. Функции на езика – общи и частни

 

  1. Емоциите като регулатор на човешката дейност – базова форма на емоциите; чувства /афекти

 

  1. Експресия и експресивност – формално изразена и формално неизразена експресия

 

  1. Опознавателни признаци за експресивност – експресивно-емоционални и експресивно-оценъчни значения

 

  1. Езикови нива на формално изразяване на експресия

 

 

 

Модул ІІ  (Основен) ………………………………………………………………… (13 часа)

           

  1. Експресивността в руски и български език:
  • общ преглед и типични пунктове на съпоставка
  • експресивност и превод
  • експресивност и национален манталитет

 

 

  1. Езикови средства за изразяване на емоция и емоционална оценка в руски и български език:
  • морфологично ниво
  • лексикално ниво
  • синтактично ниво

 

 

  1. Парадокси на експресията в руски и български език

 

 

  1. Експресивни езикови стратегии в руския и българския рекламен текст

 

 

  1. Паралингвистични средства за изразяване на емоция

 

 

 

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА

 

            Армянов Г. Речник на българския жаргон. София, 1993.

            Арутюнова Н.Д. Типы языковых значений. Оценка, Событие, Факт. Москва, 1988.

            Барт Р. Въображението на знака. София, 1991.

            Вежбицкая А. Язык, культура, познание. Москва, 1997.

            Вежбицкая А. Сопоставление культур через посредство лексики и грамматики. Москва, 2001.

            Васева И. Умалителност. Експресивност. Емоционалност. София, 2006.

            Виноградов В.В. Русский язык. Грамматическое учение о слове. Москва, 1986.

            Галкина-Федорук М. Об экспрессивности и эмоциональности в языке // Сб. статей по языкознанию в честь В.В.Виноградова. Москва, 1958.

            Горелов И.Н. Невербальные средства коммуникации. Москва, 1980.

            Димитрова С. Текст и подтекст. Наблюдения над пресупозициите в руския дискурс. София, 1984.

            Иванова Е.Ю. Конструкции экспрессивного синтаксиса в современном болгарском языке. Санкт-Петербург, 1999.

            Илиева-Балтова П., Предоева А., Пенкова И. Аспекти на речевата комуникация. София, 1997.

            Йорданова Л. Манипулативни стратегии, езиков избор. София, 2000.

            Караулов Ю.Н. Культура речи и языковая критика – http://www.gramota.ru/rlefir.html

            Кара-Мурза Е.С. Русский язык в рекламе – http://www.gramota.ru/mag_new.html

            Колесов В.В. Язык, стиль, норма – http://www.gramota.ru/rlefir.html

            Колшанский Г.В. Паралингвистика. Москва, 1974.

            Комисаров В.Н. Слово в переводе. Москва, 1973.

            Корнилов О.А. Языковые картины мира как производные национальных менталитетов. Москва, 2003.

            Крейдлин Г.Е., Чувилина Е.А. Улыбка как жест и как слово (к проблеме внутриязыковой типологии невербальных актов) // ВЯ, 2001, № 4.

            Кръстев Б. Умалителните в българския език. София, 1976.

            Кузова М.Д. Экспрессия некоторых типов русских односоставных предложений с пейоративной семантикой и их болгарские соответствия // V Международен симпозиум на МАПРЯЛ „Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков (Белград – Ниш)”. Белград, 2000.

            Кузова М.Д. Предложения-проклятия в русском и болгарском языках // Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски”, том 38, кн.1 –Филологии, Пловдив, 2000.

            Кузова М.Д. Русские и болгарские псевдопроклятия (заметки о трансформации образности) // Русский язык за рубежом, 2002, № 4. Москва, 2002 – http://www.learning-russian.gramota.ru/

            Кузова М.Д. О специфике и лингвистическом статусе фраз-реакций // Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски”, том 39, кн.1 –Филологии, Пловдив, 2001.        

            Кузова М.Д. Паралингвистические средства в выражении пейоративной семантики // Русский язык (проблемы истории, теории и методики преподавания). Шумен, 2002.

            Кузова М.Д. Особые случаи выражения экспрессии (конкуренция и конфликт между + и – ) // Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. Шумен, 2003.

            Кузова М.Д. Парадоксы экспрессии (замаскированная пейоративность в болгарском и русском языках) // Динамика языковых процессов: история и современность (к 75-летию со дня рождения профессора П. Филковой). София, 2004.

            Кузова М.Д. Экспрессивные речевые стратегии (на материале русской и болгарской телерекламы) // ІХ Международный симпозиум МАПРЯЛ „Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке”. Велико-Тырново, 2006.

            Кузова М.Д. Языковые выходки экспрессии // Международный симпозиум МАПРЯЛ „Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры” (2006). Пловдив, 2007.

            Кузова М.Д. Оценка и (ее) степень – „философия” их выражения в русском и болгарском языках // ХІ Конгресс МАПРЯЛ „Мир русского слова и русское слово в мире”. Варна, 2007.

            Лурия А.Р. Язык и сознание. Ростов-на-Дону, 1998.

            Национально-культурная специфика речевого поведения. Москва, 1977.

            Нещименко Г.П. Языковая ситуация в славянских странах (Опыт описания. Анализ концепций). Москва, 2003.

            Никитина Т.Г. Толковый словарь молодежного сленга. Москва, 2003.

            Николаева Т.М., Успенский Б.А. Языкознание и паралингвистика // Лингвистические исследования по общей и славянской типологии. Москва, 1966.

            Николова А. Тактики за речево въздействие в руския рекламен текст // Текстът като манипулация. Шумен, 2002 – http://www.russian.slavica.org/article79.html

            Стаменов М. Семантична сатиация (насищане) и функциониране на лексикалното значение // Български език, 1985, кн.2.

            Стаменов М. Проблеми на значението в субективната семантика. София, 1993.

            Стаменов М. Съдбата на турските заемки в българския език като отражение на някои черти на националния манталитет // Език и манталитет. София, 2004.

            Харченко В.К. Разграничение оценочности, экспрессии и эмоциональности в семантике слова // РЯШ, 1976, кн. 3.

            Язык – Культура – Этнос. Москва, 1994.

 

 

 

Изготвил програмата: 

 (гл.ас. д-р Майя Кузова)

majakuzova@abv.bg