Руска литература (XIX век)

Преподаватели: Проф. д.ф.н. Николай Нейчев, Ас. Владислава Иванова

Вид на дисциплината: Задължителна

Форма на обучение: Редовна

Година: II – III

Семестър: IV – V

Хорариум: Лекции – 60; Семинарни занятия – 30

Кредити: 9

Методи на оценяване: изпит

Предварителни изисквания: Студентите би следвало вече да са придобили общи и специални знания и умения по Литературна теория, Антична, Средновековна и Западноевропейска литература.

Цели на курса:  Успешно завършилите обучението по дисциплината Руска литература на XIX век (Руска класическа литература) ще придобият знание върху творчеството на такива велики руски писатели като Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Достоевски, Толстой, Чехов, без които би било затруднено, или дори невъзможно, разбирането на световния културен и литературен процес.

Анотация: Курсът по руска класическа литература обхваща един от най-важните и зна­чителни периоди на духовна изява на руския национален гений от началото до края на XIX-ти век. Тя включва такива творци на художественото слово като Пуш­кин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Достоевски, Толстой и Чехов, без кои­то не можем да си представим световния литературен процес, включително и развитието на националната ни литература от Възраждането до днес.

Задачите на курса са следните:

1. 1.     Обща представа за националното своеобразие и световно значение на рус­ката литература, както и поставянето на тази литература в кон­тек­ста на световния литературен процес на XIX и XX век.
2. 2.     Панорама на литературния процес от първата половина на XIX век. Тя включва развитието на романтизма, реализма и възникването на ма­гическия реализъм в руската литература. Тук е включено твор­чест­во­то на поетите и писателите от първата половина на века – А. С. Пуш­кин, М. Ю. Лермонтов и Н. В. Гогол.
3. 3.     Панорама на литературния процес от втората половина на XIX век. Тя включва развитието на класическия реализъм в руската литература (И. С. Тургенев, “диалектика на душата” на Л. Толстой), на симфонизма на художественото мислене (Толстой, Достоевски), както и пре­одоляването на този тип реализъм у Чехов.

Програма на лекционния курс:

ТЕМА № 1:  НАЦИОНАЛНО СВОЕОБРАЗИЕ И СВЕТОВНО ЗНАЧЕНИЕ НА РУС­КАТА КЛА­СИ­ЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА.

Руската литература от XIX век в контекста на глобалните социално-ис­то­­рически, културни, философски и религиозни концепции на Източната и За­пад­на­та Цивилизация като два различни типа менталност. Епохата преди и след Пе­тър Първи. Характеристика на руския XIX век. Универсалиите-антиномии: Се­вер – Юг; Петербург – Москва; Цивилизация – Природа; Разсъдък – Интуиция; Съз­нателно – Безсъзнателно; Вяра – Безверие.

Руската идея, месианизъм и есха­то­­ло­ги­зъм. Руската литература на XIX век като теодицея и антроподицея и ка­то адек­ватно отражение на “източната” душа. Слово – Дело в руската ли­те­ра­ту­ра ка­то следствие от разбирането за духовното като основа на битието.

Поетика на руската класическа литература. От подражание на западноевропейс­кия ес­те­тически модел до творческо самосъзнание и създаване на самостоятелен и съ­вър­­шено уникален художествен образ на света. Тематично и жанрово сво­ео­б­ра­зие на художествения модел. Етико-философска, религиозна проблематика и симво­ли­ка. Преодоляване на установените повествователни модели и представи за ав­то­ра и героя. Проблемът за личността на героя-протагонист като безкрайна духов­но­-екзистенциална загадка. Специфичната роля и съдбата на жената в руската ли­те­­ратура. XIX век – като век на руския роман. Откриване на полифоничния ро­ман, на романа-епопея, на романа в стихове, на метаромана; както и на маги­чес­кия и литургичен реализъм, на потока на съзнанието, на подводното течение и влиянието им вър­­ху световния литературен процес.

Руската драматургия на XIX век като философия и теология на историята. “От ума си тегли”; “Борис Годунов”; “Ревизор”; “Вишнева градина”.

ТЕМА № 2:      А.  С.  ПУШКИН  ( 1799 – 1837).

Живот и творчество. Енциклопедичното, протеистичното и онто­ло­гич­е­с­ко­­то начало в твор­че­ст­­вото на Пушкин. Родоначалник на руската класическа ли­те­ратура. Те­ма­­­тично многообразие на Пушкиновата лирика. Свободолюбива ли­ри­ка.  Пей­заж­­на лирика: пейзажът у Пушкин като отражение и емблема на руския кос­­мос. Пей­­зажи на душата и сезони на живота у Пушкин. Любовна лирика: емо­цио­нал­но-смислов диапазон и характер на любовното чувство у Пушкин. Фи­ло­софската по­езия  на Пушкин: темата за изкус­тво­то и съдбата на твореца. Религиозни мотиви.

Поемите на Пушкин: “Руслан и Людмила” като художествено въплъщение на изконното в славянския дух и като отговор на въпроса за историята и бъ­­деще­то на Русия. Проб­­лемът за свободата и щастието на човека в “Кавказки плен­ник”, “Бахчисарайски фонтан” и “Ци­га­ни”. Опозициите: Цивилизация – При­ро­да; Се­вер – Юг в “южните” поеми на Пуш­­кин. Есхатологизъм, месианизъм и проблемът за загадъчния ха­рактер на руската душа в “Медния Конник”. Идейно-смислови нива на интер­пре­та­ция. По­­е­ти­ка и символика на Пушкиновите пое­ми.

Драматургия: “Борис Годунов” и “Малки трагедии” – поетика и проблематика. Въпросът за двата типа история.

“Евгений Онегин” като “енциклопедия на руския живот”. Проблемът за “из­­­­лишния човек”. Онегин и Татяна – социално-философска и психологическа същ­ност на образите. Причини за любовното разминаване в романа. Отказът на Та­тя­­­на и гледните точки на Белински и Достоевски. Поетика и композиция.

Пушкин – белетрист. “Повестите на Белкин” – проблематика и поетика.

ТЕМА № 3:   М. Ю. ЛЕРМОНТОВ (1814 – 1841).

            Жизнен и творчески път на поета. Лирика и лирически герой на Лер­мон­тов. Религиозни мотиви, из­брани­чест­во­ и вестничество. Демоничното в ли­ри­ка­та на поета. Со­циални мотиви и те­ма­та за родината. Философска лирика. Ре­ли­ги­оз­но-метафи­зич­но­то начало в Лер­мон­­товата лирика. Любовна лирика. Характер на любовното чувство у Лер­­мо­н­тов.

Поеми на Лермонтов. “Мцири” – проблематика и символика. “Демон” – ха­рак­­тер на демоничното. Темата за нравственото възкресение на падналия ангел и сотириологичният про­блем. Символика в поемата.

Драматургия. ”Маскарад” – проблематика и символика. Човекът и съдбата; двойственост и двойничество.

“Герой на нашето време” като роман за “историята на душата” – про­бле­ма­­­тика, поетика и символика. Проблемът за “из­лиш­ния човек” в романа, за двой­ни­чеството, за любовта, за вярата в свободата и фатума. Сте­ре­оско­пич­ност в ком­позицията. Несъответствие между фабула и сюжет. Антропоморфна струк­ту­ра на творбата. Лер­мон­то­ви­ят психологизъм – в преддверието на “диа­лек­ти­ка­та на душата”.   

ТЕМА № 4:     Н.  В.  ГОГОЛ  ( 1809 – 1852).

Н. В. Гогол – творчество и съдба. Митопоетическа картина на света във “Вечери в селцето край Ди­кан­ка”. Характер на демоничното. Земя – Небе – По­д­зе­мие у Го­гол. Проблемът за изпитанието на човека.

Космосът на Гогол в “Миргород” – История и ме­та­ис­то­рия. “Пее­щото” вче­­ра и “непеещото” днес /”Тарас Булба”/. Анти-ред и анти-род у Го­гол /”Страш­но­то отмъщение”/. “Вий” – изпитание на човешкото. Все­виж­да­що­то око. “Старосветски помешчици” – проблематика и митопоетика. Текст и про­то­текст, огледалност и архитип у “ранния Гогол”.

Петербург: Човекът-вещите-знаците в “Петербургски повести”. Гого­ле­ва­та концепция за “малкия човек”. Повестта “Шинел” – херменевтични нива на интерпретация. Героят на Гогол: между светостта и демонизма.

Драматургия: “Ревизор” и “Женитба”. Уникалност на драматургичния модел. Характер на художественото обоб­ще­­­­ние. Драматизъм и комизъм в Гоголевата драматургия. Символика и поетика.

“Мъртви души” – като върховно постижение в Гоголевото творчество. Особености на композиционния замисъл. Жанрова природа на твор­бата. “Мъртви души” като поема за спасението. Литургичен реализъм и символика. Загадката “Чичиков”. “Мъртви души” в кон­тек­­с­та на руския класически роман. Традицията на Гогол в руската и световната ли­тература.

ТЕМА № 5:   И.  С.  ТУРГЕНЕВ  ( 1818 – 1883).

Основни биографични моменти в живота на писателя. “Записки на ловеца” – опит за национална характерология. Човекът и при­ро­дата у Тургенев.

Типология на Тургеневия идеен роман. Поетика и проблематика. За “излишните” и “новите” хора в творчеството на Тургенев: “Рудин”, “Дво­рян­ско гнездо”, “В Навечерието”, “Бащи и деца”. За  хамлетовския и донкихотовския тип мислене и поведение в творчеството на Тургенев. Феноменът “разночинство” и философско-нравствена същност на понятието “нихилизъм”. Пушкиново начало при изграждане на женките образи. Характер и функция на любовното чувство у Тургенев. Тургеневата проза като нов етап в развитието на руския роман от втората половина на XIX век.

ТЕМА № 6:   Ф. М. ДОСТОЕВСКИ ( 1821 – 1881).

Жизнен и творчески път; идейна еволюция на писателя. Специфичната концепция на Достоевски за “малкия човек” в романа “Бед­ни хо­ра”, съотнесена към Пушкиновата и Гоголевата традиция. Каторгата и “све­­щен­ата болест” в творческата мисия и духовното подвижничество на Дос­то­е­в­ски.

Достоевски след каторгата. “Записки от подземието” – като интродукция към романите от Пето­кни­жи­­е­то. Раждането на “човека с подземие” у Достоевски.

 Тайнствената поетика на Петокнижието като художествено проявление на съборния принцип “единство в множеството”. Философия на метаромана – ти­­пология, проблематика и архитектоника. Дискусиата за “полифоничното” и “мо­нологичното” начало у Достоевски. Проблемът за “иконографския” принцип на изображение.

“Престъпление и наказание” в контекста на Петокнижието. Поетика: агио­графска, храмова и литургична доминанта в романа. Социална, идейно-фи­ло­соф­ска и нравствено-религиозна проблематика на творбата. Кой е Расколников? Идея­та на героя. Проблемът за греха, изкуплението и духовното възкресение. “Ис­торията на душата” – от човекобога до Богочовека. Идеята за “златния век” – “за” и “против”.  Мисията на Соня Мармеладова. Нива и хоризонти на идейно-смис­лова интерпретация. Образно-символични редове в романа: проблемът за хер­ме­­невтичния прочит. Двойничество, разум и интуиция в романа. “Разкриването на човека в човека” като разкриване на неговия “образ и подобие Божие”.

“Идиот” – проблематика и поетика: романът като самостоятелна цялост и като “част” от Петокнижието. Замисъл и реализация на идеята за “напълно пре­­к­расния чо­век”. Тайната в образа на “идиота” княз Мишкин – литургичният прин­­цип при изграждането и тълкуването на съдържанието му. Персонажна си­сте­­ма. Функция на женските образи: Аглая и Настася Филиповна като въ­плъ­ще­ние на двата вида любов, красота и жертвоготовност. Образът на Иполит и тра­­гедията на нихилизма. Ми­сията на “идиота” Мишкин в драмата на живота.  Тра­­ги­з­мът на взаимоотношенията на човека с идеала /Рогожин – Мишкин/.

“Бесове” в контекста на метаромана. Творбата като съвършен кон­тра­пункт на “Идиот”. Идейна проблематика на романа. Конфликтът “бащи” и “де­ца”; християнство и социализъм; смирение и бунт. Персонажна система: Ста­вро­гин – метафизичната другост на бетието. “Първият бяс” Степан Трофимович и пъ­­тят на човека от демоничното до спасението. Пьотър Верховенски и бъдещата съд­­ба на Русия. Маря Лебядкина – митопоетична, фолклорна същност и про­ви­ден­ци­­­ални функции на образа.

“Братя Карамазови” – проблематика и поетика. Уникалност на до­ми­нант­на система на творбата. “Pro” и “contra” в романа. Идеята на Иван Карамазов. Ве­ликият ин­кви­зи­тор, Христос и проблемът за свободата. Идея и мисия на стареца Зосима. Аль­о­ша Карамазов – “руският инок”. Детето в романа и темата за “синовната свя­тост”. Проблемът за спра­вед­ли­во­то и несправедливото наказание. Вре­ме­прост­ран­ст­вен континуум в романа. Сим­­волика.

Романът “Юноша” и неговата особена поетика: литургична, агиографска и хра­мово архитектонична доминанта на творбата. Структура и значение на пер­со­нажната система. Образът на “юношата” Аркадий Долгоруки и мотивът за    на­­чалния етап от човешкото себепознание. Функцията на Версилов и Макар Дол­го­руки /”земния” и “небесния” баща/ в ритуала на посвещението на “юношата”. “Случайното семейство” като творческо откритие на Достоевски. Ос­новни идей­но-философски и духовни послания на творбата. Символика.        

Световно значение и мисия на Достоевски в духовната култура на чо­ве­че­с­твото.

ТЕМА № 7:  Л.  Н.  ТОЛСТОЙ  ( 1828 – 1910).

Жизнен и творчески път. Нравствено-духовни и идейни особености на ху­до­­­жествения свят на писателя от Ясна поляна. Специфичност на поетиката: диа­лек­тиката на битието като “диалектика на душата” в творчеството на Тол­стой.

            “Война и мир” – проблематика и поетика. Идеен спектър в романа-епо­пея: “наполеоновско” и “кутузовско” начало; “изкуственият” и “естественият” чо­век; индивидуалният разум и народното колективно безсъзнателно; западната ци­ви­лизация и източната култура на духа; духовно-нравствените търсения на Ан­дрей Бол­кон­ски, Пиер Безухов и Наташа Ростова – път от безверието, лутането и страданието към вярата и истинския живот. “Порода” Болконски, Ростови и Ку­­ра­гини. “Земни” и “небесни” герои във “Вой­на и мир”. Наташа Ростова като въ­­плъщение на живия живот. Пушкиновият архитип “Татяна” у Толстой. Пиер Бе­зу­­­хов и проблемът за егоизма и световното на­чало в романа. Кръгът и ок­ръг­ля­не­то във “Война и мир” /Платон Каратаев – въ­­плъщение на руския народностен дух/. Жанр и композиция на “Война и мир”. Сим­­волика.

“Анна Каренина” – проблематика и поетика. Трагедията на Анна Каренина и проблемът за любовта и щастието. “Живот за себи си” и “живот за другите” в романа. Духовно-нравствените търсения на Константин Левин. Психологизъм и по­­ток на съзнанието в романа. Символика.

“Късният” Толстой: “Смъртта на Иван Илич”, “Отец Сергий” и “Крой­це­ро­ва соната” като отражение на духовните противоречия и идейния кризис на пи­са­теля. Народното начало като мерило за истинност на битието.

            Световно значение на на Лев Толстой. Приносът на Толстой в за­дъл­бо­ча­ва­не съвестта на човечеството.

ТЕМА № 8:  А.  П.  ЧЕХОВ ( 1860 – 1904).

Разпад на художествената идея в крупен план. Красотата на обик­но­ве­ния живот и “пошлостта на пошлия човек”.

Чехов – майстор на късия разказ. Чеховият тип герой. Животът на “малкия човек” във фарс и ка­­то трагедия /”Смъртта на чиновника”, “Дебелият и тънкият”, “Хамелеон”, “Ун­терофицер Пришибеев”; “Мъка”, “Ванка”, “Храненици” и др./

Поетика и проблематика на Чеховата повест. Драмата на човека в по­вестите на Чехов: “Степ”, “Дуел”, “Йонич”, “Черният монах”, “Палата №6”, “Ар­хи­ерей”, “Годеница”. Форми на художествено обобщение. Ком­по­зиционни особености на Чеховата повест. Характер и функция на художествения де­тайл у Че­хов. Поетика на “безкрайно малките величини”. Символика.

Новаторство на драматурга Чехов. Проблемът за героя, диалога, действието, конфликта, речта, паузите и мълчанието в Чеховия театър. “Три сестри” – носталгията по изгубения Рай. “Чай­­ка” и проблемите за изкуството и реализацията на човека. “Вуйчо Ваньо” и про­б­лемът за смисъла на преживения живот. “Вишнева градина” като текст-есхатос. Подводно течение в Чеховата драма.

Влияние на Чеховото новаторство в прозата и драматургията върху съв­ре­­­­­­менния световен литературен процес.

Програма на семинарните занятия:

І-во УПРАЖНЕНИЕ (2 часа):

Встъпление. Цели и задачи на упражненията. Методически указания. Форми на обучение и контрол.

Руската литература от XIX век в контекста на глобалните социално-ис­то­­­­рически, културни, философски и религиозни концепции на Източната и За­пад­на­та Цивилизация като два различни типа менталност. Епохата преди и след Пе­тър Пър­ви. Характеристика на руския XIX век. Универсалиите-антиномии: Се­вер – Юг; Петербург – Москва; Цивилизация – Природа; Разсъдък – Интуиция; Съз­на­тел­но – Безсъзнателно; Вяра – Безверие.

Руската класическа литература – от подражание на западноевропейския ес­те­­­тически модел до творческо самосъзнание и създаване на самостоятелен и съ­вър­­­шено уникален художествен образ на света. Руската идея, месианизъм и есха­то­­­­ло­ги­зъм. Руската литература на XIX век като теодицея и антроподицея и ка­то адек­ватно отражение на “източната” душа.

Поетика на руската класическа литература. Тематично и жанрово сво­ео­б­ра­зие на художествения модел. Етико-философска, религиозна проблематика и симво­ли­­ка.  XIX век – като век на руския роман. Откриване на полифоничния ро­ман, на ро­мана-епопея, на романа в стихове, на метаромана; както и на маги­чес­кия реа­ли­зъм, на потока на съзнанието, на подводното течение и влиянието им вър­­ху све­тов­ния литературен процес.

ІІ-ро УПРАЖНЕНИЕ (2 часа):   А.  С.  ПУШКИН  ( 1799 – 1837).

Поемата “ЦИГАНИ” в контекста на т. нар. “южни поеми” на А. С. ПУШ­КИН. Новаторство на поетиката и проблематиката. Типология на романтичния ге­­рой. Образът на Алеко и темата за “излишния човек”. Идейно-философско съ­дър­жа­ние на поемата: проблемът за индивидуалното и колективното начало, сво­бо­да­та и отговорността, престъплението и наказанието, волята и фатумът. Въз­мо­ж­но ли е щастието за “цивилизования” и за “природния” човек? Нива на интерпре­та­ция. Концепцията на ПУШКИН за онтологичната функция на жената и “жен­с­ко­то начало” в съдбата на Универсума.

Поемата “МЕДНИЯТ КОННИК” – проблеми на поетиката, художествения ме­тод и жанровата специфика.

Съдбата на “малкия човек” и образът на Петър Велики – двойственост на ав­торската оценка. Тълкуване на социално-философската проблематика и биб­лей­с­ка­та символика в поемата.

ІІІ-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН” като “енциклопедия на рус­кия живот”.

Поетика на “свободния роман” – опит за преодоляване на литературнос­т­та. Ком­позиция, сюжет, система на т. нар. “лирически отклонения”, структура на “оне­гиновската строфа”. Как “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН” задава формулата на руския тип роман?

Персонажна сестема. Личността на Онегин като духовна и екзистенциална тай­­на (преодоляване на романтичната монологичност чрез разноречивост при оцен­­ките и гледните точки към героя).

Проблемът “преждевременна старост на душата” и възможността за нрав­с­т­веното възкресение на героя чрез страданието и любовта.

Образът на Татяна като идеално въплъщение на “руската душа”. Причини за лю­­бовното разминаване в романа.

ІV-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): М. Ю. ЛЕРМОНТОВ (1814 – 1841).

Поемите на М. Ю. ЛЕРМОНТОВ “ДЕМОН” и “МЦИРИ”. Творческа ис­то­рия, поетика и проблематика на творбите. Характер на демоничното в лириката на ЛЕРМОНТОВ. Метафизични аспекти на сотириологичната проблематика в пое­ма­та “ДЕМОН”. Образът на Тамара като въплъщение на основните опозиции в Лер­монтовата лирика: земя – небе, ангелско – демонично, телесно – духовно, грях – пре­чистване. Символика в поемата.

Поемата “МЦИРИ” като последна класическа романтична поема в руската ли­­тература. Характер на идейно-религиозния конфликт от гледна точка на “ес­тест­вения човек”. Проблемът за свободата на личността като основен принцип на човешкото достойнство и ролята на фатума.

V-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ” – начало на фи­ло­соф­ско-психологическата традиция в руската романистика.

“ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ” като роман за “историята на душата” – про­­б­ле­ма­­­тика, поетика и символика. Проблемът за “из­лиш­ния човек” в романа, за двой­­ни­чеството, за любовта, за вярата в свободата и предопределение­то. Образът на Печорин като неизчерпаема психологическа и философска загадка.

Сте­ре­оско­пич­ност в ком­позицията. Несъответствие между фабула и сю­жет. Антропоморфна струк­ту­ра на творбата. Лер­мон­то­ви­ят психологизъм – в пред­дверието на “диа­лек­ти­ка­та на душата” у Толстой и Достоевски..   

VІ-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа):  Н.  В.  ГОГОЛ  ( 1809 – 1852) – “ПЕТЕРБУРГСКИ ПОВЕСТИ”.

Поетика на цикъла. Човекът – вещите – знаците. Образът на Петербург в “НЕВ­СКИ ПРОСПЕКТ”. Темата за лудостта и спасението – “ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЛУД”. Творчеството като грях и изкупление – “ПОРТРЕТ”. Гого­ле­ва­та кон­­цепция за “малкия човек”. Повестта “ШИНЕЛ” – проблеми на смисловата ин­тер­претация. Героят на ГОГОЛ: между светостта и демонизма. Характер на Го­го­левата гротеска. Н. В. ГОГОЛ – ос­но­во­­по­ложник на “магическия реализъм” в све­тов­ната литература – анализ на повестта “НОС”.

VІІ-мо УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “МЪРТВИ ДУШИ” – синтез на Гоголевия твор­чес­ки гений.

Символика на ве­щи­те и жестовете. Антропоморфизъм и де­зант­ро­по­мор­фи­зъм. Домът – Пътят – Пътникът в “МЪРТВИ ДУШИ”. Особености на компо­зи­ци­­онния замисъл. Герой – Автор – Разказвач. Жанрова природа на твор­бата и сми­съ­лът на лирическите от­стъ­­­пления в нея.

Идейно-философска и нравствено-религиозна същност на творбата. Тай­на­та “Чичиков”. Поемата “МЪРТВИ ДУШИ” в кон­тек­­с­та на руския класически “ро­ман”.

Традицията на Н. В. ГОГОЛ в руската и световната ли­тература.

VІІІ-мо УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): И.  С.  ТУРГЕНЕВ  ( 1818 – 1883).

Романисти­ка­та на И. С. ТУРГЕНЕВ (анализ на “В НАВЕЧЕРИЕНО” или “БА­ЩИ И ДЕЦА” ).

Типология на Тургеневия идеен роман. Поетика и проблематика.

За “излишните” и “новите” хора в творчеството на ТУРГЕНЕВ. За  хам­ле­тов­ския и донкихотовския тип мислене и поведение в творчеството на ТУР­ГЕ­НЕВ. Феноменът “разночинство” и философско-нравствена същност на по­ня­тие­то “нихилизъм”. Загадъчността в образа на Базаров.

Пушкиново начало при изграждане на женките образи. Характер и функция на любовното чувство у ТУРГЕНЕВ.

Тургеневата проза като нов етап в развитието на руския роман от вто­ра­та половина на 19-ти век.

ІХ-то УПРАЖНЕНИЕ (3 часа ): Ф. М. ДОСТОЕВСКИ ( 1821 – 1881).

Романът “ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” на Ф. М. ДОСТОЕВСКИ – проб­лематика и поетика.

“ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” в контекста на Петокнижието. По­е­ти­ка: агио­графска, храмова и литургична доминанта в романа. Социална, идейно-фи­­ло­соф­ска и нравствено-религиозна проблематика на творбата.

Кой е Расколников? Идея­та на героя. Проблемът за греха, изкуплението и ду­­ховното възкресение. “Ис­торията на душата” – от човекобога до Богочовека. Иде­ята за “златния век” – “за” и “против”.  Мисията на Соня Мармеладова.

Нива и хоризонти на идейно-смис­лова интерпретация. Образно-символични ре­дове в романа: проблемът за хер­ме­­невтичния прочит и за “полифоничното” и “мо­нологичното” начало у ДОСТОЕВСКИ. Двойничество, разум и интуиция в ро­ма­на. “Разкриването на човека в човека” като разкриване на неговия “образ и по­до­бие Божие”.

Х-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): Ф. М. ДОСТОЕВСКИ – “БРАТЯ КАРАМАЗОВИ”.

“БРАТЯ КАРАМАЗОВИ” – проблематика и поетика. Уникалност на до­ми­нан­т­ната система на творбата от гледна точка на ”петокнижния” цикъл. “Pro” и “con­tra” в романа. Идеята на Иван Карамазов. Ве­ликият ин­кви­зи­тор, Христос и про­блемът за свободата.

Идея и мисия на стареца Зосима. Аль­о­ша Карамазов – “руският инок”. Те­ма­та за страданието и духовното прераждане (образът на Митя Карамазов). Фун­к­ция на демоничните персонажи.

Детето в романа и темата за “християнското” и “случайното” семейство. Про­блемът за “синовната свя­тост”; за спра­вед­ли­во­то и несправедливото на­ка­за­ние.

Вре­ме­прост­ран­ст­вен континуум в романа. Сим­­волика.

“БРАТЯ КАРАМАЗОВИ” като синтез на художествените, идейно-фи­лософ­с­ки­те и нравствено-религиозните търсения на ДОСТОЕВСКИ.

ХІ-то УПРАЖНЕНИЕ (3 часа): Л.  Н.  ТОЛСТОЙ  ( 1828 – 1910).

Романът на Л. Н. ТОЛСТОЙ “ВОЙНА И МИР” като анализ и синтез на све­та.

Проблематика и поетика на творбата. Идеен спектър в романа-епо­пея: “на­по­леоновско” и “котузовско” начало; “изкуственият” и “естественият” чо­век; ин­ди­видуалният разум и народното колективно безсъзнателно; западната ци­ви­ли­за­ция и източната култура на духа; духовно-нравствените търсения на Ан­дрей Бол­кон­­ски, Пиер Безухов и Наташа Ростова – път от безверието, лутането и стра­да­нието към вярата и истинския живот.

“Порода” Болконски, Ростови и Ку­­ра­гини. “Земни” и “небесни” герои във “Вой­­на и мир”. Наташа Ростова като въ­­плъщение на живия живот. Пушкиновият ар­хитип “Татян” у Толстой. Пиер Бе­зу­­­хов и проблемът за егоизма и световното на­­чало в романа.

Кръгът и ок­ръг­ля­не­то във “Война и мир” (Платон Каратаев – въ­­плъщение на руския народностен дух). Жанр и композиция на “Война и мир”. Сим­­волика.

Концепцията на ТОЛСТОЙ за философията на историята.

ХІІ-то УПРАЖНЕНИЕ (2 часа): “АННА КАРЕНИНА” – проблематика и поетика.

Трагедията на Анна Каренина и проблемът за любовта и щастието. “Жи­вот за себи си” и “живот за другите” в романа.

Духовно-нравствените търсения на Константин Левин за смисъла на чо­веш­кия живот.

Иновации в областта на поетиката: психологизъм и “по­­ток на съзнанието“; “АН­НА КАРЕНИНА” като “семеен роман” от нов тип. Символика.

            Световно значение на ЛЕВ ТОЛСТОЙ. Приносът на ТОЛСТОЙ в за­дъл­бо­ча­ва­­не съвестта на човечеството.

ХІІІ-то УПРАЖНЕНИЕ ( 2 часа ):  А.  П.  ЧЕХОВ ( 1860 – 1904).

Прозата на А. П. ЧЕХОВ (обсъждане на няколко подбрани разказа и по­вес­ти).

Обиграване на основни мотиви в руската класическа литература (от Пуш­кин до Толстой) в малките разкази на ЧЕХОВ: красотата на обикновения живот, “пош­лостта на пошлия човек”, животът на “малкия човек” и пр. Поетика на ко­мич­ното в късия разказ на ЧЕХОВ.

Специфика на Чеховата повест. Характер на детайла, сюжета, ком­по­зи­ци­я­та, конфликта в повестите “ЙОНИЧ”, “ЧЕРНИЯТ МОНАХ”, “АРХИЕРЕЙ”, “ДА­МА­ТА С КУЧЕНЦЕТО” и др.

Поетика на “безкрайно малките величини” и глъбинна символика на Чеховия ху­до­жествен свят. Разпад на художествената идея в крупен план.

ХІV- то УПРАЖНЕНИЕ ( 2 часа ): Драматургията на ЧЕХОВ като нов етап в раз­витието на световната модерна театрална идеография. Анализ на пиесите “ЧАЙ­КА” и “ВИШНЕВА ГРАДИНА”.

Трагедията на съвременния човек и кризата на изкуството. Мечтата по из­гу­­бената “обща идея” и колективния смисъл на битието, което намира своето пот­върждение в художествения свят на ЧЕХОВ. Опразването на “дворянските гнез­да” като предчувствие за края на старата руска култура.

Поетика на Чеховата драматургия. Характер на драматургичния диалог и кон­фликт. Анализ на типичните персонажи, образи, символи, жестове и ситуации в пиесите на ЧЕХОВ. Същност на т. нар. “подводно течение” в Чеховата драма. Па­ралел с модерния западноевропейски театър.

Литература:

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Руска литература ХІХ и ХХ век (университетски учебник). Пловдив, 2002. Изд. къща “Хермес”.

Нейчев, Н. Литература и Месианизъм (Руското литературно месианство през ХІХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2009.

Манолакев, Х. Слово и Тяло. Из историята и херменевтиката на руския литературен канон на ХІХ в. София: Регалия 6, 2017.

Троев, П. Руският роман от първата половина на ХІХ в. С., 1990.

Нейчев, Н. Руска класическа литература: Руският роман на XIX. Век (университетски учебник). Част I. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2023.

Манолакев, Хр. Руският роман от втората половина на ХІХ век. София: Регалия 6, 2016.

Анчев, А. Руският роман от втората половина на ХІХ в. С., 1986.

Димитров, Л. Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006.

Нейчев, Н. Руска драматургия на XIX век. Университетско учебно пособие. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2023.

История русской литературы ХІХ века. Вторая половина, ред. Проф. Н. Н. Ска­­тов, М., 1987, 1990.

Русские писатели. Биобиблиографический словарь, в 2 томах, под ред. П. А. Ни­ко­лаева. М., 1990.

Манн, Ю. Поэтика русского романтизма. М., 1976.

Маймин, Е. Русская философская поэзия. М., 1976.

Литературный энциклопедический словарь. М., 1989.

История русской драматургий. Вторая половина ХІХ в. – начало ХХ века до 1917 года, отв. Ред. Л. М. Лотман. Л., 1987.

Руска литературна класика. Сб. Литературни анализи, кн. І, ІІ, под ред. на П. Т. Троев. С., 1994 – 1995.

Гачев, Г. Образ в русской художественной культуре. М., 1981.

Бердяев, Н. А. Русская идея. В: Сб. О Русии и русской философской культуре. М., 1990.

Мережковски, Д. Вечните спътници. С., 1993.

Лотман, Ю. Поетика. Типология на културата. С., 1990.

Лотман, Ю. Култура и информация. С., 1992.

Нейчев, Н. Квантова литературна херменевтика и екзегетика. Проблемът за разбирането на художествения текст: Н. В. Гогол и Ф. М. Достоевски. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2024.

ЛИТЕРАТУРА ЗА ОТДЕЛНИТЕ АВТОРИ:

 

А.  С.  П У Ш К И Н

Белинский, В. Статьи о класиках. М., 1973.

Бурсов, Б. Судьба Пушкина. Л., 1986.

Бочаров, С. Поэтика Пушкина. М., 1974.

Димитров Л. „Четвероевангелие“ от Пушкин. (Опит за изучение на драматургичния цикъл „Малки трагедии“). София: Факел, 1999.

Лотман, Ю. Роман А. С. Пушкина „Евгений Онегин“. Коментарий. В: Сб. Ю. М. Лотман. Пушкин. Санкт-Петербург, 1997.

Манолакев, Х. Текст и граници. А. С. Пушкин и неговите „Повести на Белкин“. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2001.

Рассадин, С. Драматург Пушкин. М., 1977.

М.  Ю.  Л Е Р М О Н Т О В

Коровин, В. Творческий путь Лермонтова. М., 1973.

Лермонтовская энциклопедия, гл. ред. В. А. Мануилов. М., 1981.

Логиновская, Е. Поэма М. Ю. Лермонтова „Демон“. М., 1977.

Максимов, Д. Поэзия Лермонтова. Л., 1959.

Удодов, В. Роман М. Ю. Лермонтова „Герой нашего времени“. М., 1989.

Эйхенбаум, Г. Статьи о Лермонтове. М., 1961.

Н.  В.  Г О Г О Л

Троев, П. Гогол. С., 1981.

Золотуский, И. Гоголь. М., 1984.

Манн, Ю. Поэтика Гоголя.М., 1978, 1988.

Смирнова, Е. Поэма Гоголя „Мертвые души“. Л., 1987.

Елистратова, А. Гоголь и проблемы западноевропейского романа. М., 1972.

Машинский, С. Художествены мир Гоголя. М., 1979.

Мочульский, К. Гоголь, Достоевский, Вл. Соловев. М., 1995.

И.  С.  Т У Р Г Е Н Е В

Германов, Г. Тургенев. С., 1980.

Анчев, А. И. С. Тургенев. Поетика и естетика. С., 1984.

Батюто, А. Тургенев – романист. Л., 1972.

Маркович, В. И. С.Тургенев и русский реалистический роман ХІХ века. /1830-1850 г.г./. Л., 1982.

Шаталов, С. Художествены мир Тургенева. М., 1979.

Пустовойт, П. Тургенев и русский реалистический роман ХІХ в. Л., 1982.

Ф.  М.  Д О С Т О Е В С К И

Бурсов, Б. Личность Достоевского. Л., 1974.

Бердяев, Н. Мирогледът на Достоевски. С., 1992

Стоянов, Цв. Геният и неговият наставник. С., 1978.

Касаткина, Т. Характерология Достоевского. Типология эмоционально-ценностных ориентаций. Москва: Наследие, 1996.

Бахтин, М. Проблеми на поетиката на Достоевски. С., 1976.

Гросман, Л. Поетиката на Достоевски. София: Тилия, 1996.

Нейчев, Н. Ф. М. Достоевски – Тайнствената поетика. Пловдив: Макрос, 2001.

Нейчев, Н. Таинственная поэтика Ф. М. Достоевского. [пер. с болг. Т. Нейчевой; предисл. И. Есаулова; научный редактор А. В. Подчиненова]. Екатеринбург: Издательство Уральского университета, 2010.

Нейчев, Н. Хронос, Кайрос, Вечност в Петокнижието на Ф. М. Достоевски. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2024.

Касаткина, Т. О творящей природе слова. Онтологичность слова в творчестве Ф. М. Достоевского как основа „реализма в высшем смысле“. Москва: ИМЛИ РАН, 2004.

Белов, С. Роман Достоевского „Преступление и наказание“. М., 1985.

Ветловская, В. Поэтика романа Достоевского „Братья Карамазовы“. Л., 1977.

Л.  Н.  Т О Л С Т О Й

Бочева, М. Лев Толстой. С., 1982.

Шкловски, В.  Лев Толстой. С., 1971.

Купреянова, Е. Эстетика Л. Н. Толстого. М., 1966.

Бочаров, С. Роман Л. Н. Толстого „Война и мир“. М., 1978.

Халиев, В., Корнилов, С Роман Л. Н. Толстого „Война и мир“. М., 1983.

Бабаев, Э. „Анна Каренина“ Л. Н. Толстого. М.: Художественная литература, 1978.

Уинтерс, Б. Андроид Каренина  /пер. с англ. Е. Каменецкой/. М.: Астрель, Corpus, 2011.

А.  П.  Ч Е Х О В

Троев, П. Чехов. С., 1985.

Димитров, Л. Да разсмиваш Мелпомена, или Чехов на големия път към драмата. София: Факел, 2013.

Бялы, Г. Чехов и русский реализм. Л., 1981.

Бердников, Г.  А. П. Чехов. Идейные и творческие искания. М., 1984.

Катаев, В. Проза Чехова: проблемы интерпретации. М., 1979.

Линков, В. Художественый мир прозы Чехова. М., 1982.

Семанова, М. Чехов – художник. М., 1976.

Димитров, Л. Драматургия на разотиването: Антон Чехов – Лев Толстой – Максим Горки и завършекът на руската драматургия от ХІХ век. София: Факел, 2025.