Преподаватели: Гл. ас. Илонка Георгиева
Вид на дисциплината: Задължителна
Форма на обучение: Задочна
Година: III
Семестър: VI
Хорариум: Лекции – 35; Семинарни занятия – 5
Кредити: 6
Методи и форми на обучение: лекции, индивидуални консултации
Методи и форми на оценяване на студентите: тест, устен изпит, разработване на есета и други писмени работи.
Критерии за оценяване: степен на усвояване на съдържанието на отделните теми и подтеми, включени в настоящата учебна програма, преценка на достигнатото ниво при самостоятелния и творчески анализ на литературния материал.
Форми на оценка: тест, устен изпит, курсова работа.
Структура на изпита: 20% от теста; 30% от курсова работа; 50% устен изпит.
Анотация: Дисциплината “Руска литература на ХХ век” е посветена на изучаването развоя на руската литература през ХХ век и има за цел да ги запознае както с историческото развитие на литературно-естетическия процес в Русия и Съветския съюз през ХХ век, така и със спецификата на отделни феномени и артефакти, нямащи аналог в световната литература. Освен това курсът лекции и семинари трябва да даде знания и възможност на студентите да впишат новата руска литература както в контекста на европейската цивилизация, така и в уникалния контекст на руската култура, да открият нейната приемственост по отношение на хуманистичните традиции на “златния” ХІХ век, но също и да откроят принципно новите тенденции и насоки в художественото съзнание на епохата, дръзките новации в областта на поетичната форма и поетичното слово, да маркират разместването на ценностните пластове и смяната на философско-естетическите парадигми.
Почти половината от обема на изучаваната литература съставляват текстове, създадени през т.нар. “Сребърен век” – един уникален и ренесансов по своята реформаторска и синтетична природа феномен на културата. Представените автори и текстове са подбрани така, че да бъдат презентативни за калейдоскопичната картина на мирогледни и естетически новации през този период. Литературата, създадена след 1917 г. е представена като два антитетични дискурса, вписани в двете култури, съществуващи в Русия през този период – идеологизираната социалистическа култура и алтернативната й независима и демократична култура.
.
Програма на лекционния курс:
ТЕМА 1.
„Сребърният век” на руската култура и възникването на модернизма като особен феномен на „краевековието”. Водещи модернистични парадигми в руското изкуство.
Руският символизъм в контекста на руския Сребърен век и в европейски контекст. Платонизмът, ницшеанството и теократичната утопия на Владимир Соловьов – инициации на историософската концепция на руския символизъм. Творческата еволюция на Александър Блок в контекста на руския символизъм. Романтико-мистичен характер на ранните стихове на блок (“Ante lucem”). Софийната символика и мистичните измерения на любовта, поетиката на контрастите и есхатоса в „Стихове за Прекрасната Дама», „Непознатата”, Възмездие”.
ТЕМА 2.
Философско-естетическа парадигма на акмеизма. Агностицизмът, емпиризмът и кларизмът – основни мирогледни принципи. Акмеизмът – лирична инвентаризация на реалния земен свят, залагаща на „прекрасната яснота”. Реабилитация на телесната, материална природа на словото. Побратимяване с пространствените изкуства. Културата и паметта в йерархията на акмеистичните ценности.
Анна Ахматова и нейният „единен лиричен роман”. Николай Гумильов – поет на романтизираната мъжественост. Метафизика на странстването и романтичен естетизъм в творчеството на Гумильов. Осип Манделщам – „пасеист и пророк”, поет на културно-историческите реминсценции и на високите интелектуални визии.
ТЕМА 3.
Футуризмът – емблемата на руския авангард. Програмни манифести и алманаси на руския футуризъм; идейната еклектика и разногласие между групировките на кубофутуристите (В. Хлебников, А. Кручоних, В. Каменски, Д. и Н. Бурлюк, В. Маяковски, Е. Гуро), егофутуристите (И. Северянин, И. Игнатиев, В. Гнедов), „Мецанин на поезията” (В. Шершеневич, Р. Ивнев); „Центрофуга” (Б. Пастернак, Н. Асеев, С. Бобров). „Сдвигът” – метапохватът на футуристите. „Самовитото слово” и „заумният език” в естетическата утопия на футуризма. Проекции на футуристичната поетика върху формалистката литературна теория.
Владимир Маяковски и руският футуризъм. Футуристичната антропология на ранното творчество на Маяковски („Владимир Маяковски”, „Облак в гащи”, „Флейта – гръбнак”, „Война и мир”, „Човек”). Рецепциите на ницшеанството и неоромантизма в трактовката на лирическия герой. Програмният характер на „Облак в гащи Условна, хиперболична образност и експресивен изказ. Пиесите на Маяковски в координатите на футуристичната драма.
ТЕМА 4.
Формиране на монистичната концепция на съветската литература и налагане на новия канон на социалистическия реализъм. Нормативни изисквания на социалистическия („утопичен”) реализъм. Артикулирането на мита за новородения съветски човек чрез образа на новия положителен герой в съветската литература. Налагане на нов тип (войнстващ) хуманизъм и идеологически позитивизъм. Проблемът за социалния подбор, за пригодността на човешкия материал към изискванията на епохата и погазването на традиционните хуманистични ориентири. Еталонизиране на новия художествен метод.
ТЕМА 5.
Алтернативната на социалистическия реализъм литература («арестувана литература») като дискурс на независимото от социалистическата идеология слово. Раждане на социалната антиутопия.
Евгений Замятин – основоположник на социалната антиутопия. Романът „Ние” в координатите на жанра на антиутопията и в контекста на антиутопията на 20 век. Футурологична прогноза и трагична равносметка на революционния експеримент.
ТЕМА 6.
Андрей Платонов – антиутопиите на Платонов „Чевенгур” и „Изкопът” – дръзки предупреждения за катастрофалната същност на съветската утопия. Многообразна дискредитация на химеричната структура. Апокалиптична визия за онтологичния крах на социалистическия свят. Титрологична символика. Антропонимни акценти. Хронотопни антиномии. Уникалният словесен експеримент на Платонов – ключ към художествената убедителност на неговото творчество.
ТЕМА 7.
Михаил Булгаков и романът му „Майстора и Маргарита” – многопластово произведение, провокиращо разнообразни интерпретации. „Майстора и Маргарита” като философски роман – мит: библейски координати на действието в романа, митологична организация на хронотопа, модална недискретност, многоизмерен синкретизъм, семантична амбивалентност и структурна отвореност, лайтмотивност, двупластова композиция и двоичност на стила. Булгаков – виртуозен майстор на езика и на музикалната театрализация на действието.
ТЕМА 8.
Борис Пастернак и генералната му проза – романът „Доктор Живаго”. Трагичната съдба на романа и неговия автор. „Доктор Живаго” като епичен роман, противоречащ на трафарета на социалистическата литература. „Доктор Живаго” като митологичен роман, противостоящ на атеистичната инвазия на своето време. Апел към християнските ценности и към разбирането на живота като саможертва. Акцент върху идеята за безсмъртие в творчеството (спасение чрез Логоса) и върху идеята за кенозиса. Основни параметри на историософската концепция на романа. Своеобразната поетика на „Доктор Живаго”
ТЕМА 9.
Александър Солженицин – първооткривател на лагерната тема в руската литература на 20 век.
„Един ден на Иван Денисович” в контекста на руската литература на 20 век и в социален контекст. Компресията на хронотопа – основен постулат в творчеството на Солженицин. „В първия кръг” – роман със сложна историософска концепция и с полифонична композиция. Проблемът за истинския патриотизъм в условията на тоталитарната държавност. „Архипелагът ГУЛАГ” – безпощаден летопис на съветската каторга. Своеобразната визия на Солженицин за ролята на лагера в човешкия живот: аскезата като път към възраждането на личността, а личният стоицизъм – път към всеобщото спасение. „Червеното колело” – колосална епопея за катаклизмите на руската история.
Програма на семинарните занятия:
Литература:
- История русской литературы., Ленинград, 1983, т.4;
- Волков А.А.Русская литература ХХ века (дооктябрьский период);
- Кулешов Ф.И. Лекции по истории русской литературы к.19-ого – нач.20-ого века. Минск, 1976;
- Из истории русского реализма к. 19-ого – нач.20-ого века. Под редакцией А.Г.Соколова. М., 1986г.;
- История русской советской литературы (1917 – 1940гг.) под ред.А.И.Метченко и С.М.Петрова. М., 1980.;
- Современная русская советская литература (50- 80-ые гг.) под ред. А.Бочарова и Г.Белой. Ч.1, 2. М., 1987.;
- История русской советской поэзии (1941 – 1980гг.). Ленинград, 1984.;
- Литературно-эстетические концепции в России к. 19-ого – нач. 20-ого века. М., 1975.;
- Филиппов Г.В. Русская советская философская поэзия. Л-д., 1984.;
- Казак, Волфганг. Енциклопедия на руската литература на ХХ век. С., 1996.
- Руска литература на 19 и 20 в. Учебник за ВУЗ. Изд-во на СУ “Климент Охридски”, С., 2002.;
- Николаев П.А. Русские писатели 20-го века. Биографич.справочник. М., 2000.;
- Русская литература 20-го века. Большой уч.справочник. М., “Дрофа”, 2000.;
- Русская литература ХХ-го века в зеркале критики. Хрестоматия. “AKADEMIA”, М.-СПб., 2003.;
- Русские писатели. Биобиблиографический словарь. Ч.1,2. М., 1990.;
- Руска литературна класика. Под ред. на П.Троев. т.3,4. С., 1996 -98г.;
- Лихачов Дм. Култура и съвременност. С., 1987.;
- Жолковский А.К. Блуждающие сны. М., 1994.;
- Гаспаров М.Б. Литературные лейтмотивы. М., 1993.;
- Перечитывая заново. Сб.ст. М., 1989.;
- Избавление от миражей. Сб.ст. М., 1990.;
- Тодоров, Цветан. На предела. С., 1994.;
- Ликова, Розалия. Проблеми на европейския символизъм. С., 1984.;
- Казакова, Светлана. Руски модернизъм. Авангард. Шумен, 1993.
- Электронная библиотека современных литературных журналов России “Журнальный зал” : http://magazines.russ.ru/;
- Энциклопедия футуризма: http://www.futurism.ru;
- Поэзия авангарда (тексты, исследования и материалы): http://avantgarde.narod.ru;
- Электронная библиотека Ал.Белоусенко: http://www.belousenko.com/;
- Современная русская литература с Вячеславом Курицыным: http://www.guelman.ru/slava/kursb2/7.htm;
- Фергасов, Фатех. Литературная жизнь: http://www.pseudology.org/Literature/;
- Скоропанова И.С. Русская постмодернистская литература: http://yanko.lib.ru/books/cultur/skoropanova-russ-postmodern-lit.htm;
- Егорова Л.П., Чекалов П.К. История русской литературы ХХ в.: http://teneta.rinet.ru/rus/ee/egorova-lp_chekalov-pk_historia_russkoi_literatury.html;
- Каталог. Историко-литературное издание.: http://www.litcatalog.al.ru/periodics/peri.html;
- Постмодернизм. Энциклопедия: http://yanko.lib.ru/books/encycl/post_mod_encyclop_all.html#_Toc16546362;
- Топос. Литературно-философский журнал: http://www.topos.ru/article/2155