Националното и универсалното в руската и българската идиоматика
Преподаватели: Проф. д-р Стефка Георгиева
Вид на дисциплината: Избираема
Форма на обучение: Задочна
Година: IV
Семестър: VII
Хорариум: Лекции – 15
Кредити: 3
Методи на оценяване: Курсът „,Националното и универсалнотов руската и българската идиоматика“ завършва с писмен изпит. Задължителен компонент е разработката на курсов проект, свързан с темата на курса.
Цели на курса: Завършилите тази дисциплина ще са запознати с общото, съвпадащото и националното, различаващото се в идиоматиката на руски и български език. Студентите усвояват част от възможностите на езика да отразява културата на народа. Курсът им дава възможност да погледнат на културата на страната през призмата на фразеологията.
Ще усвоят нови идиоми, ще могат правилно да ги употребяват , ще се научат да намират съответки на устойчивите словосъчетания, а не да превеждат полексемно образната им основа. Ще се научат да подбират съответни синонимични и антонимични замени, да различават омонимите в речевата си практика, ще могат да работят ползотворно с всички видове текстове.
Анотация: Курсът „,Националното и универсалнотов руската и българската идиоматика“ запознава студентите с връзката на езика и културата. Всеки език има в своя състав фонд от езикови единици, които са се родили в определена национална среда, свързани са с редица извънезикови фактори и са характерни само за този народ. Във фразеологията особено ярко се проявяват особеностите на националното мислене, възприемането на света, неговата категоризация и концептуализация.
Руският и българският език са близкородствени славянски езици, имат общо генетично начало, но във фразеологията са закодирани елементи, които показват различната менталност на носителите на тези езици, различното мислене, което се проявява в образната основа на устойчивите единици. Различията са продиктувани и от различните условия на живот – географски, исторически, социални, битови и др. Силно впечатление при сравняването прави конкретната образна основа на българските фразеологизми, свързани най-често с бита и по-абстрактния, обобщаващ характер на руските устойчиви единици.
Във фразеологичните фондове на езиците има образни единици, които са общи за езиците. Това е продиктувано както от антропоцентричния характер на фразеологията, от общото, характерното за човека, така и от заимствованията в езиците.
Основни теми:
Сравнительно-сопоставительное исследование фразеологических фондов русского и болгарского языков. Особенности.
Компонентный анализ фразеологических единиц. Фразеологический компонент – носитель культурной информации.
Внутренняя форма идиом – носитель культурной информации. О семиотической связке фразеологических единиц. Формирование семантической структуры фразеологизмов-наименований человека.
Фразеологическая интерпретация внешнего мира в речи русских и болгар. Специфика членения внешнего мира. Национальный космос преобразует лик христианства.
Отражение неорганического мира во фразеологии. Земля. Небо.
Стихии во фразеологии: Вода. Огонь. Воздух. Ветер.
Солнце и Луна. Звезды.
Отражение живой природы во фразеологии. Растительный мир. Специфика членения живой действительности в речи носителей разных языков.
Животный мир. Домашние животные. Дикие животные.
Человек в зеркале фразеологии. Эмоции. Специфика эмоционального выражения в идиоматике разных народов.
Специфика поведения русских и болгар, закодированная во фразеологии. Представления болгар о руссских. Представления русских о болгарах.
Гендерные представления во фразеологии. Представления о мужчинах. Представления о женщинах. Специфика устойчивых выражений русского и болгарского языков.
Время и его измерение. Народный календарь.
Природа и времена года. Иерархия стихий и времен года.
Препоръчителна литература:
Георгиева С. Русская фразеология в зеркале болгарского языка. София, 2011.
Алефиранко Н.Ф. Фразеология в свете современных лингвистических парадигм. Москва, 2008.
Гачев Г.Д. Национальные образы мира. Болгария в сравнении с Россией (опыт экзистенционального литературоведения). Москва, 2007.
Даль В.И. О повериях, суевериях и предрассудках русского народа. Санкт-Петербург, 1994.
Дяков Т. Народният календар (празници и вярвания на българита). София, 1993.
Караулов Ю.Н. Русский язык и языковая личность. Изд. 7-е. М., 2010.
Кириллова Н.Н. Истоки идиоэтнической теории фразеологии // Проблемы идиоэтнической фразеологии. Санкт-Петербург, 1996.
Красных В.В. „Свой“ среди „чужих“: миф или реальность? Москва, 2003.
Леонидова М.А. Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, 1986.
Лосский Н.О. Характер русского народа. Книга первая. Москва, 1957.
Мокиенко В.М. Образы русской речи. Ленинград, 1986.
Ничева К. Българска фразеология. София, 1987.
Подюков И.А. Народная фразеология в зеркале народной культуры. Пермь, 1991.
Телия В.Н. Русская фразеология (Семантический, прагматический и лингвокультуроведческий аспекты). Москва, 1996.
Шанский Н.М. Фразеология современного русского языка. СПб,ГУ 1996.