Заглавие: Местоимения и анафора в болгарском и русском текстах
Автор: Юлиана Чакърова
Година на издаване: 2010
Място на издаване: Пловдив
Издателство: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“
Страници: 213
ISBN: 978-954-423-596-3
Анотация: Монографията е преработен и допълнен вариант на дисертацията на тема „Местоимения как средство выражения анафорической связи в болгарском и русском текстах“, защитена в Минск, Беларус, въз основа на което на авторката е присъдена образователната и научна степен „доктор“.
Изпълнено в актуалната концептуална рамка на лингвистиката на текста, изследването предлага последователна съпоставка на анафоричната функция на отделните разреди български и руски местоимения, което дава възможност да се очертаят някои специфични особености на българския и руския текст. За първи път е показано, че анафорична функция може да се открие, макар и в различна степен, при почти всички разреди местоимения. Систематизирано и подробно са изложени различни гледни точки за анафората и текста. Проследени са историята и съотношението между понятията текст и дискурс в съвременната лингвистика, като особено внимание е отделено на модерния когнитивен подход. Понятието анафора е описано в общата парадигма на сходни с него понятия в лингвистиката на текста. Местоименията са представени като лексико-граматичен клас, на който е присъщ определен кластър от функции, характерни в такава комбинация само за този клас думи. Специален акцент е поставен върху ролята им на елементи за разгръщане на текста, както и (през когнитивната призма) на средства за кодиране на референти с висока степен на активация в оперативната памет на продуктора и реципиента и на средства за реактивация на антецедента. Ролята на местоименията при осъществяването на анафоричната връзка в текста, както и случаите на симетрия и асиметрия между български и руски, са илюстрирани с богат емпиричен материал, ексцерпиран от различни автори, стилове, жанрове и източници. Така картината на съпоставителните изследвания между български и руски се допълва с нови данни, получени на дискурсивно ниво. Резултатите може да бъдат използвани в разработки по граматика на българския и руския език, лингвистика на българския и руския текст, както и по съпоставителна граматика и типология на славянските езици. Освен това лингвистичните данни може да намерят приложение и в практиката: да бъдат градивен елемент в съвременната методика на преподаване, която освен парадигмата да поставя акцент и върху дискурсивната роля на местоименията; може да се използват също в теорията и практиката на превода.