Заглавие: Хронос, Кайрос, Вечност в Петокнижието на Ф. М. Достоевски.
Автор: Николай Нейчев
Година на издаване: 2024
Място на издаване: Пловдив
Издателство: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“
Страници: 780
ISBN: 978-619-202-951-7
Анотация: Монографията изследва как времето в неговите три аспекта Хронос, Кайрос и Вечност се проявяват в последните пет романа на Достоевски. Оказва се, че разбирането на времето при Достоевски влиза в противоречие с цялата досегашна философска традиция, която обвързва природата на времето с движението и промяната. Напротив. Според писателя е възможно да съществува както движение, така и промяна, без те да са свързани непременно с времето.
В изследването се показва и как в романите на Достоевски профанният Хронос се претворява в сакрален Кайрос чрез метатекста на агиографската литература, която осветява като палимпсест привидно „светския“ сюжет на романа и го превръща в съвременно житие.
По-нататък в монографията се разкрива как Вечността присъства в Петоктижието на Достоевски. Оказва се, че в художествения свят на писателя, времето преминава в пространството на Вечността. Но това пространство е тематично, композиционно и цветово организирано по правилата на православната иконография. Следователно Вечността е възможно да бъде „изобразена“, като ипостазирането ѝ в романите на Достоевски се реализира чрез неговата словесна иконопис. Например за „Престъпление и наказание“ това е Възкресението на Лазар – иконографският сюжет, подсказващ възможността за бъдещо възкресение на престъпника. За „Идиот“ – Преображение Христово, показващо обожението (преображението) на човека. За „Бесове“ – Изцелението на Гадаринския бесноват, който сюжет пророкува за екзорсичното излекуване на човека, Русия и света от духовните причинители на смъртта – бесовете. За „Юноша“ – Въведение Богородично, вдъхващо надеждата „случайното семейство“ да се трансформира в християнско. И накрая за „Братя Карамазови“ – иконата Сватбата в Кана Галилейска, като предчувствие за бъдещата радост, която очаква човечеството в Царството Божие – единението (бракът) с Божественото.
Така изследването на времето в Петокнижието на Достоевски се разгръща интенционално: от обичайната представа за Хроноса през неговата идеологическата трансформация в Кайрос – към есхатологичното пространство на Вечността.