Заглавие: Квантова литературна херменевтика и екзегетика. Проблемът за разбирането на художествения текст: Н. В. Гогол и Ф. М. Достоевски.
Автор: Николай Нейчев
Година на издаване: 2024
Място на издаване: Пловдив
Издателство: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“
Страници: 603
ISBN: 978-619-202-924-1
Анотация:
Монографията е опит да се създаде квантова литературна херменевтика, чрез прилагането на законите на квантовата механика. Нейната цел е опит за квантуване на смисловия потенциал на художествения текст. Изследването се състои от три основни части. Първата част обяснява по популярен начин законите, на които се основава квантовата физика, и революцията, която тя извършва в нашите представи за света. Втората част разкрива изоморфизма между квантовата теория и литературата, като формулира основните принципи на т. нар. квантова литературна херменевтика. Те са следните:
ПЪРВИ ПРИНЦИП: Суперпозиция на художествения текст, чрез който се постулира: 1) че по правило Текстът е преди автора, т. е. предхожда всяко авторство; 2) че колкото един художествен текст е по-обемен, толкова той е по-определен и близък до нашата реалност. С намаляването на обема на текста неговата логическа неопределеност нараства експоненциално.
ВТОРИ ПРИНЦИП: Колапс на смисловата текстова суперпозиция, според който всеки творчески акт неизбежно предизвиква редукция (колапс) в първичния единен информационен „текст“ на Битието и авторът е този, който „извежда“ текста от виртуално или потенциално състояние в актуално състояние. В същата степен това може да се твърди и за читателя, който при рецептивния акт неизбежно предизвиква „срив“ на неизмеримия смислов потенциал на творбата и от състоянието на суперпозиция се избира само една херменевнична стратегия, а другите, които ѝ противоречат, остават нереализирани.
ТРЕТИ ПРИНЦИП: Смислова неопределеност при тълкуването на художествен текст, според който при всеки опита за интерпретация на художествен текст спонтанно се задейства принципът на неопределеността, при който неизбежно се стига до смислова непълнота, тъй като доминантна става една „привилегирована“ линия на тълкуване, а други възможни интерпретации на творбата се релативизират. Затова тоталният литературнокритически анализ на всяко значимо произведение на изкуството (водещ до абсолютната пълнота на разбирането) е принципно невъзможен и е предварително обречен на неуспех.
ЧЕТВЪРТИ ПРИНЦИП: Обезсмисляне на идеята за свръхинтерпретация. Този принцип приема, че дълбоката реалност на текста изключва възможността в него да съществува някаква точно определена статична информация (тъй като в него се съдържа в потенциално състояние свръхинформация), а само такава, каквато се разкрива на едно или друго рецептивно съзнание. Следователно т. нар. „свръхинтерпретации“ са възможни именно защото текстът ги „позволява“.
ПЕТИ ПРИНЦИП: Комплементарност при тълкуването на художествения текст, според който, за да се постигне възможно най-пълно разбиране на художествената реалност, следва да се вземат предвид и другите (макар и взаимно изключващи се) интерпретации, като те се явяват допълнителни спрямо доминантната и създават, така да се каже, своеобразна контекстна сянка, образувана от комплементарните значения, гравитиращи като смислов облак около „привилегированата“ доминантна интерпретация.
ШЕСТИ ПРИНЦИП: Когнитивни функции на художествения текст. Същността му се състои в това, че когато две (и повече) различни (и несъвместими) картини на художествената реалност се „измерят“ с достатъчна степен на достоверност ‒ за да се постигне по-голяма пълнота на разбирането, се налага прехода от едната действителност към другата. Именно тогава се поражда третата възможност, която е неопределена, но не защото е непълна, а защото се явява нещо като ganz andere („напълно различен“) свят. Тоест рецептивното съзнание се издига до нова степен на суперпозиция.
Третата част на монографията демонстрира ефективността от прилагането на тази херменевтика и провежда квантова екзегетична процедура върху знакови творби от творчеството на Н. В. Гогол (повестите „Вий“, „Нос“ и „Шинел“) и от творчеството на Ф. М. Достоевски (повестта „Двойник“ и на романите от „Петокнижието“).