Повърхнинният падеж в руския език: валентности и потенции

Заглавие: Повърхнинният падеж в руския език: валентности и потенции

Автор: Енчо Тилев

Година на издаване: 2025

Място на издаване: Пловдив

Издателство: „Макрос“

Страници: 288

ISBN: 978-954-561-639-6

Анотация:

В езикознанието има множество проблеми при описанието на гра­матичните системи на славянските езици, които остават твър­­­де спорни и днес. Тук несъмнено може да бъдат по­со­че­ни глаголните категории вид и залог, а от именните – падежът. На тази граматична абстракция е посветена и настоящата мо­но­гра­фия, разглеждаща съвкупността от повърхнинни па­де­жи в съ­в­ре­­­менния руски език.

Сложната организация на казуалната система се обуславя от фак­­та, че падежът е не просто категория със синтактична реа­ли­зация, подобно на останалите морфологични категории, но той съ­ществува на синтактично равнище, в рамките на сло­во­съ­че­та­ние­то и съответно на изречението като основна единица на реч­та. За експликацията на релациите между единиците, със­та­вя­щи сло­восъчетанието, е налице ограничен набор от мор­фо­ло­гич­ни по­казатели, съвпадащи фор­мал­но в определени случаи, т.е. въз­ник­ва омонимия на флексиите, не­ут­ра­ли­зи­ра­ща се на син­таг­ма­тич­но равнище. Омонимията на флексиите и до­ри омо­фор­мия­та в голяма част от субстантивната парадигма са явления, за­сви­де­тел­ствани в много от древните езици, и имат място и в ста­ро­рус­ки. Във връзка с това закономерно въз­ник­ва въпросът за броя на ка­зуалните грамеми, нееднократно пос­та­вян в руската линг­вис­ти­ка през XIX и XX век. Подобни проб­ле­ми са об­съж­да­ни и в бъл­гарското езикознание, но те имат от­но­ше­ние преди всич­ко към въпроса за наличието на морфологично изразявани па­дежи в съ­вре­мен­ния български език. За отправна точка при ре­­ша­ва­не­­то на тези проблеми трябва да послужи застъпваното от ня­кои уче­­ни и споделяно в настоящата монография схващане, че „в ези­­ко­­ва­та действителност падежите се диференцират въз осно­ва на единството от семантични и формални фактори, а не само въз ос­­но­ва на някакво значение“ (Георгиев 1982: 13).

Комплицираният характер на категорията падеж проличава осо­­­бе­но ясно в първата част на книгата, където са представени въз­­­­гле­ди­те за падежа от древността до съвременните концепции в русистиката и българистиката. Историческият преглед сви­де­тел­­­ства за еволюцията на лингвистичните идеи през вековете и за тяхната приемственост. Още в първите граматични трудове по руски език се наблюдава интерес към казуалните грамеми и по­­ка­за­телна в това отношение е „Россiйская грамматика“ на М. В. Ломоносов, където названието сказателен падеж от цър­ков­но­­сла­вян­ски е заменено с предложен падеж. В граматиките от след­­ва­щи­те десетилетия и в теоретичните изследвания от най-но­­во време нееднократно е поставян и въпросът за отделянето на още няколко повърхнинни падежа, което не намира по-ши­ро­ка подкрепа.

Българското езикознание, от своя страна, остава в го­ля­ма сте­­пен отдалечено от проблемите на казуалността и това е обяс­ни­­мо предвид факта, че в синхрония морфологично изразени па­де­жи в бъл­­гарски няма. Единствено през 1950-те години по-ос­тро е по­ста­­вен въпросът за същността на категорията, когато на Ал. Тео­до­ров-Балан, разбиращ дадената абстракция като крип­­то­тип, а не като фенотип, се противопоставят голяма част от ези­ко­­ве­ди­те от онзи период. В рамките на дескриптивния подход са съз­­да­де­ни подробни описания на старобългарската и ста­ро­рус­ка­та па­деж­­­на система, които служат като база за сравнение в на­стоя­­ща­та монография.

Втората част е посветена на синхронното представяне на па­де­­жи­те в съвременния руски език, като при всяка от грамемите е на­пра­ве­на и съпоставка в диахрония със съответните аб­страк­ции в старобългарски и староруски. Избраният модел на работа по­­­зво­­ля­ва открояването на различията и сходствата, въз­ник­на­ли в развоя на руския език от по-ранното му състояние към съ­вре­мен­­но­то. Във фокуса са безпредложните упо­тре­би на грамемите (из­ключение прави единствено предложният падеж, който не се упо­требява без предлози). Анализът потвърждава тълкуването на всеки от падежите като сноп от семантични признаци, част от кои­­то може да съвпадат при раз­лич­ни­те грамеми. Поради това не­­­винаги е възможно да бъдат определени съвсем едно­знач­но цен­тралните и пе­ри­фер­ни­те значения, но пълно при­­по­криване на снопа от при­зна­ци на две грамеми е не­въз­мож­но.

Като основни и най-важни значения на падежите се отделят су­бектното, обект­ното и определителното. Наред с тях падежите мо­же да се из­пол­зват и в случаи, когато липсва съдържателна мо­­­ти­ви­ра­ност за употребата на някоя от грамемите, и тези слу­чаи не репрезентират нито една от трите посочени по-горе упо­тре­би. Та­ка е например при генитива в съчетание с чис­ли­тел­ни (два бра­та, четыре дома), където не се открива оп­ре­де­ле­на се­ман­­ти­ка. Използването му в случая е синтактично обусловено (при упо­треба на нумератива в именителен или винителен па­деж) и при промяна родителният бива заменян от съответния друг па­деж (срв. у двух братьев, двум братьям, с двумя братья­ми, о двух братьях).

Предложните форми се схващат като цялостна семантична еди­­­ни­ца и това се доказва от формите на casus praepositionalis, къ­­­де­­то темпоралната, пространствената и обектната сема са струк­­­турно зависими от наличието на предлог със съответното зна­­че­ние. В отделни случаи експликацията на тези значения во­ди и до формална диференциация (срв. на мосту, но о мосте).

Особено внимание е обърнато на някои актуални тенденции в рус­кия език, които свидетелстват за активните процеси в рус­ка­­та морфология. Сред тях важно място заема въпросът за ка­те­го­­ри­алния характер на формите от типа Вань, Оль, определяни от отделни изследователи като нов руски вокатив. Анализът въз ос­­но­ва на данни от езиковите корпуси потвърждава високата фрек­­вент­ност на тези новообразувания, но се отхвърля въз­мож­ност­­та за конституирането на нова грамема. В тази част на из­след­­ването са описа­ни и някои тенденции в предложните упо­тре­би, при които съ­що се наблюдават процеси на изместване на ед­на падежна фор­ма и заместването ѝ с друга в определен кон­текст.

Въпреки че монографията анализира падежа ка­то аб­страк­ция, изследвана многократно чрез методите на най-раз­лич­ни шко­­­­­ли, проблемите на казуалността остават все така ак­ту­ални в съ­­временната лингвистика. Това дава основание да се пред­по­ло­жи, че въпросът за същността на падежа не може да бъ­де решен в рамките на един-единствен подход към езиковите факти, по­ра­­ди което ще бъде обект на изследване и в бъдеще.